Случи се очакваното - затоплиха се отношенията между два сходни авторитарни режима - на Путин в Русия и на Ердоган в Турция. И като заваляха едни новини... Възобновява се строежът на АЕЦ "Аккую" - като че някой го е прекъсвал... 

Не закъсня и новината за възобновяване на проекта "Турски поток", която пак приведе в състояние на транс местните адепти на новите проекти с Русия през Черно море.

Предизвиканите мисловни турбуленции се съизмерват с новините за "възобновяване" на АЕЦ "Белене", за легендарния, но все по-митичен частен инвеститор, който все се навърта около нас, готов да изсипе милиарди за наша чест и негова полза.

Да припомним, че и "Турски поток" не беше напълно закрит, особено ако следим изявите и активността на президента на "Газпром" Алексей Милер през последната година. 

Какво да кажем за "Южен поток", който беше закрит от Владимир Путин в Анкара - "окончателно", а след това  отново открит от самия него преди няколко месеца.

За да не отегчаваме читателите с оценка на "твърдостта" на намеренията на едни или други лидери по енергийни теми, да припомним само основните опорни точки.

- "Турски поток" не е решил основния въпрос с потреблението на транспортирания през него газ в ЕС, както и финансирането на свързващата инфраструктура до европейска граница. 

- Остава открит въпросът за локацията хъба - турския и гръцкия вариант се разминават. Значително.

- Всяко решение трябва предварително да получи "зелена светлина" от Брюксел за съответствие с еврозаконодателството и регулациите. Забележете - предварително, което означава, че дотогава приказките остават да висят във въздуха.

Идеята, че европейските компании ще финансират и построят инфраструктура, която да свърже европейска инфраструктура до турски или морски участък е теоретична абстракция, която не може или по-скоро не трябва да ангажира внимание.
Да и "Булгартрансгаз" има проект в резерв - Варна-Оряхово, но няма никаква идея откъде ще намери 2,3 милиарда евро, нито потребители на транспортни услуги.

И последно, но най-важно - тандемът Путин-Ердоган може да ентусиазира много хора в Анкара или Москва, но никак не впечатлява банките. Москва няма пари - който не вярва - да прочете как правителството успя да събере стоте милиарда рубли, с които да финансира повелята на президента за подобряване на пътната мрежа и връзка на Крим с Русия. За сметка на другите региони, разбира се.

Време е да свиквате - Кремъл няма пари, поне не толкова, че да може да финансира геополитическите си амбиции. И това засяга в не по-малка степен финансирането на над 20 милиарда долара - колкото струва АЕЦ "Аккую". Размерът на годишната субсидия за "Росатом" тази година не е впечатляващ и ако се съизмери с предишните години, означава, че руската компания ще има огромни проблеми да изпълни ангажиментите си зад граници. Особено като се има предвид, че сама трябва да осигури финансиране.

Ердоган не е в по-добро положение. Ако не вярвате - вижте движението на турската лира, платежния баланс и дълговете.

Събраха се двама авторитарни лидери, с идеята да променят света. 
Оказа се, че пари няма. 

Затова промяната на света се отлага, но не и опасностите, които двама могат по отделно или заедно да причинят на същия този свят.
За това не обръщайте внимание на "потоците" - докато не видите, че са одобрени от ЕК и някой започне да харчи много пари. Което няма да стане. 
Следователно - турски поток ако има ще доставя газ само за Турция.
Което е далеч от първоначалната идея.