Учени от университета в германския град Тюбинген откриха нов вид антибиотик в човешкия нос и го нарекоха лугдунин, съобщава в най-новия си брой специализираното сп. Nature.

При лабораторни изследвания изследователите са установили, че лугдунинът убива дори резистентни на известните досега антибиотици щамове.

Той се произвежда от бактерията Staphylococcus lugdunensis, която в естествен вид се среща в носа, но на много малко хора.

Екипът от учени от университета в Тюбинген под ръководството на Андреас Пешел е изследвал микробиологичната среда в човешкия нос, където вирее бактерията Staphylococcus aureus и е установил, че тя се среща при една трета от населението на земята. При здравите това не е проблем, но при болни и с отслабена имунна система тази бактерия може да се окаже смъртоносна.

В лабораторни условия учените са поставили в една среда щамове от различни бактерии, включително стафилококи и Staphylococcus aureus. Установено било, че при наличието на Staphylococcus lugdunensis си стига до силно намаляване на Staphylococcus aureus и дори до унищожаването на опасната бактерия. Така учените открили ново вещество, което води до унищожаването на бактерията Staphylococcus aureus и го нарекли лугдунин. Те установили и кои гени го произвеждат. Изследователите установили също, че лугдунинът помага и срещу други щамове, които са резистентни срещу антибиотици.

“Откритието на лугдунин за пореден път доказва, колко е важна продължителната изследователска дейност”, заявява Пешел за Nature.

Той уточнява, че при опитите, които е извършвал с колегите си върху мишки, лугдунинът успешно е преборил опасна кожна инфекция, причинена от Staphylococcus aureus. За ефикасността на естествения антибиотик свидетелстват и пробите от носовете на 187 души, които доброволно са участвали в експеримента и в чиито орган на обонянието има Staphylococcus lugdunensis. Както посочихме, това са малцина сред населението на земята. Установено било, че опасната бактерия Staphylococcus aureus се срещала при едва 6 на сто от доброволците, участвали експеримента.

Пешел уточнява, че при пациенти без наличие в носа на Staphylococcus lugdunensis този процент е 34,7.

“Обикновено антибиотиците се образуват от почвени бактерии или гъби. Че човешката микрофлора може да е извор на антимикробни вещества, това е откритие”, заявява Пешел.

Той и колегите му се надяват, че откритието им е път към нови източници за антибиотици.

На същото мнение са учените от университета в Бостън Ким Леус и Филип Стрейндуиц, които в сп. Nature коментират откритието на германските си колеги. Това било основа, на която може да се стъпи при търсенето на естествени антибиотици в човешкия организъм.

Дитмар Пийпър от германския Център за изследване на инфекциите с централа в Брауншвайг, който не е участвал в научния екип от Гьотинген, е на мнение, че изследването на открития естествен антибиотик е само в началото си. Докато се стигне до развитието и предлагането на нови антибиотици, минавали десетилетия. Същото се отнасяло и до конкретния случай - Staphylococcus lugdunensis и съответно антибиотикът лугдунин трябвало да преминат през много научни изпитания, за да се установят всички действия и странични влияния върху човешкия организъм.