На ведомствената почивна база съдия Гроздан предъвкваше сандвич, купен от ресторанта на ИКЕА. Повтарям за момчетата от службите: ОТ И-К-Е-А!

Най-после му беше дошло време за отпуск, макар че старейшините от Съвета с цената на 3 цели заседания, 14 сбирки на нарочно създадената междуведомствена комисия и 2-3 кръгли маси накрая институционализираха капата, която му скроиха: съкратиха 3 от 5-те лелички, сменящи чаршафите в базата, и чичката, който полива върховните касационни домати.

Не че имаше телепатични особености между дънните риби в съдебното блато и  задкулисието, но в същия момент жълтите медии изблювочиха: „ШОКБОНБАСЕНЗАЦИЯ” – Калин Калпакчиев през 2013 г. е ял казанлъшки понички (ШОКИРАЩИ КАДРИ 18 +)".

А пък в парламента Данчо Мастиката веднага вкара законопроект членовете на Съюза на съдиите в България да декларират писмено какво са обядвали на 29 март 1954 г. Каза, че без това съдебната реформа още е недовършена. Замалко да мине, но Цветан Цветанов не запомни датата... А му говореше нещо тоя ден.

 

Но откъде тръгна темата с яденето?

 

Докато членовете на Съвета тихо си чакаха да им стане време за цаца с бира на Сейшелите и нямаха желание за повече конфронтации, отнякъде се промъкна, че един много важен член се наврял в някаква сбирка с прокурори и роднина-милиционер-роднина-милиционер... Под „роднина” се разбират епилирани татуирани лица от оперативен интерес, които нямат кръвна връзка помежду си, но си говорят на „братле”. И имат специфични подходи на преговори за паркомясто на Слънчака, нерегламентирани в Закона за движение по пътищата. А съдейки по въоръжението им - подходящи за новия Закон срещу тероризма.

Та, добрите прокурори – почти вегани - се сближили с тях във въпросния ресторант, щото не искали да дразнят обществеността в собствения си град и така злощастно се нахендрили. Иначе били съвсем добронамерени, дори на практика ходът им етично повишавал доверието в професията. Дори почти не са яли, а обирали с лъжичка само коричката... А ако някой кажеше нещо друго, Главния напускаше ядосан заседанията на Съвета и обявяваше, че в петък ще внесе дисциплинарка срещу някое трето лице.

Съдия Гроздан за днес беше полял доматите и се чудеше как така все на едни и същи членове им се случват нелепи съвпадения. Карък!

За да не се изкушават излишно 6-те % останали вярващи в прокуратурата, случката бе тотално затъмнена информационно. До степен, че съдията едва намери данни за нея в кулинарния форум: „Аз ям.бг”

Всичко се въртеше около някаква Крава. Кравата била пълнена с прасета, те - с агънца сукалчета, вътре печени пилета, а в тях кюфтета с плънка пъдпъдъче яйце... Що за кичозно меню, мислеше си съдия Гроздан. И нищо друго не си мислеше...

То какво ли и да мисли. Съдебната реформа приключи, „изиграха си нещата докрай, така както са си решили...” Не влезе почти нищо от темите, които самият той повдигаше – че правното образование е трагедия (напротив – срутиха шефа на института, който подготвя магистрати), че не трябва с мекия бруст, а да се реже със скалпел, че е належащо да се закриват умрели съдилища-апендикси.

Затова пък бяха приети 200 параграфа в Закона за съдебната власт, касаещи радикал-тотално необратима и съгласувана със западните партньори промяна на цвета на обувките на съдебните помощници. Отделно на окръжно, отделно на апелативно ниво. Имаше множество важни параграфи за цвета на чаршафите на масонската ложа, към която имат право да принадлежат правораздаващите, както и с климатик или климатроник да са VW Пасатите, които ще возят бъдещите членове на Съвета.

„Ние сме опозиция, но приветстваме правителството!... Това, което става, е мракобесие... Подкрепяме реформата... Ние сме системна партия... Оставка и предсрочни избори...” Това крещеше Четин Татар на края на реформата от парламентарната трибуна. Просто някой в Сарая си играеше с дистанционното и беше включил генератора на режим произволни изказвания.

След като се консултира с Българската съдийска асоциация, Явор Хайтов, който в момента водеше заседанието, му натисна MUTE.

"Ние трябва евроатлантически да сме готови да дадем, това което се иска да е дадено, защото нямаше никога да има невър, ако не бе завинаги форевър. Честита реформа... Благодаря – ще заема и този пост". Така пък честити финалните щрихи от промените в ЗСВ вицепремиерът Кунева.

 

Ама че славни дни бяха...

 

Веднага след гласуването на последната точка министър-председателят Борсов разпрати самохвални телеграми до всички посланици на страните еврочленки, на Венецианската комисия, плюс до Висшия съдебен съвет на Саудитска Арабия, където разясняваше нашите големи успехи в сферата на мълниеносното правораздаване. За по-фамилиарно лично написа едно писмо до ул . „Даунинг стрийт 10”, адресирано: „До моя приятел Дейвид”. Беше го нахвърлял на гърба на снимка как вдига 120 от лежанка с едната ръка, докато с другата храни внука си с „Аптамил”. Снимката беше селфи. За съжаление, писмото се върна неразпечатано с отговор:

„Няма такъв абонат на този номер. Моля, опитайте с Меркел.”

Съдия Гроздан отиде сам да си изхвърли коша с опаковката от сандвича и се загледа в тънкото издайническо шкембенце – бе започнал да губи форма. Нямаше ги вече нито Малкия Шишо, нито Озлобената и Пъпчивата...

Ей, какви кросове си спретваха едно време, докато реформата не беше завършила така успешно! То беше преследване, то беше търчане по „Екзарх Йосиф”: те го гонеха с попълнена оставка, само и само съдия Гроздан да си сложи подписа... Идеята за оставката си беше чисто тяхна, но почеркът беше на Главния.

Забавни времена бяха...

Сега мълчаха в някоя от дупките си доволни.