СТИВЪН ХОКИНГ, "ГАРДИЪН"

Имат ли значение парите? Имуществото още ли ни прави по-богати? Това навярно изглеждат странни въпроси за физик, но решението на референдума във Великобритания е напомняне, че всичко е навързано и че ако искаме да разберем фундаменталната природа на Вселената, бихме били глупаци да пренебрегваме ролята, която богатството играе или не в обществото ни.

По време на кампанията за референдума твърдях, че би било грешка за Великобритания да напусне Европейския съюз. Тъжен съм от резултата, но ако съм научил един урок в живота си, той е да извлечеш най-доброто от ръката, която ти е раздадена. Сега трябва да се научим да живеем извън ЕС, но за да го направим успешно, е нужно да разберем защо британците направиха този избор. Смятам, че богатството, начинът, по който го разбираме и споделяме, изигра ключова роля в тяхното решение. Както министър-председателят Тереза Мей каза в първата си седмица на поста:

„Трябва да реформираме икономиката, за да позволим повече хора да споделят в просперитета на страната“.

Всички знаем, че парите са важни. Една от причините, заради които смятах, че е грешка да напуснем ЕС, беше свързана с грантовете. Британската наука се нуждае от всички средства, които може да получи и важен източник за такова финансиране от много години е Европейската комисия. Без тези грантове, много важна работа няма и не би могла да се случи. Вече има данни за британски учени, замразени в европейски проекти, и имаме нужда правителството да се изправи срещу този проблем колкото е възможно по-скоро.

Парите са от значение също, защото са освобождаващи за отделните хора. Говорил съм преди за притеснението си, че орязването на разходите във Великобритания ще доведат до намаляване на подкрепата за студенти с увреждания – подкрепа, които ми помогна по време на кариерата ми. В моя случай, разбира се, парите не само развиха кариерата ми, но също и буквално ме държат жив.

При един случай в Швейцария, преди много години, развих пневмония и колежът ми в Кеймбридж уреди връщането ми във Великобритания за спешно лечение. Без техните пари не бих оцелял да свърша цялото мислене оттогава насетне. Средствата могат да освободят личностите точно както бедността може да ги залови в капан и да ограничи потенциала им, за тяхна собствена вреда и за такава за цялата човешка раса.

Така че аз ще съм последният, който ще омаловажава значението на парите. И все пак, въпреки че благосъстоянието играе важна практическа роля в живота ми, разбира се, за повечето хора има различно значение. Плащането за грижи за мен като човек с тежки увреждания е от решаващо значение; а придобиването на имущество не е. Не знам какво бих правил със състезателен кон или дори Ферари, дори и ако мога да си позволя такова. Така че гледам на парите като посредник, като средство за постигане на целта – дали ще е за идеи, здраве или сигурност – но никога като самоцел.

Интересно, това отношение, дълго време виждано като предвидима ексцентричност на академичната общност в Кеймбридж, сега е по-широко разпространено. Хората започват да поставят под въпрос стойността на чистото богатство. По-важни ли са познанието или опитът от парите? Могат ли придобивките да стоят на пътя на задоволяването? Можем ли наистина да притежаваме нещо, или сме просто преходни попечители?

Тези въпроси водят до промяна в поведението, което, от своя страна, вдъхновява някои новаторски идеи и инициативи. Те се наричат „катедрални проекти“, съвременният еквивалент на грандиозните църкви, изградени като част от опита на човечеството да свържат рая и земята. Тези идеи са започнати от едно поколение с надежда, че бъдещото ще отговори на предизвикателствата.

Надявам се и вярвам, че хората ще приемат повече от това катедрално мислене за бъдещето, както са го правили в миналото – тъй като сме в опасни времена. Нашата планета и човешката раса са изправени пред многобройни предизвикателства. Те са глобални и сериозни – климатичните промени, производството на храни, свръхпопулацията, децимацията на други видове, епидемиите, покачването на океаните. Толкова неотложни въпроси изискват от нас да си сътрудничим, всички ние, със споделена визия и общи усилия, за да гарантираме, че човечеството може да оцелее.  Трябва да се адаптираме, да премислим, да пренасочим и променим някои от фундаменталните си предположения за това, което разбираме под богатство, под притежания, под мое и твое. Точно както децата, ние трябва да се научим да споделяме.

Ако се провалим, силите, довели до Брекзит, завистта и изолационизма не само във Великобритания, но и по света, произлизащи от несподелянето, на културите, управлявани от тясната дефиниция за богаство и неуспехът за по-справедливото му разпределение, едновременно в държавните граници и отвъд, ще се засилят. Ако това се случи, не бих бил оптимист за дългосрочните перспективи на нашия вид.

Но ние можем и ще успеем. Хората са безкрайно изобретателни, оптимистични и приспособими. Трябва да разширим своята дефиниция на богаството така, че да включва познание, природни ресурси и човешки капацитет, и в същото време да се научим да споделяме всяко от тези неща по-справедливо. Ако го направим, няма да има ограничение на това, което хората могат да постигнат заедно.

Площад Славейков.