Музиката за химна на българската армия „Велик е нашият войник“ е написан през 1916 г. по време на Първата световна война край Охридското езеро от редника Михаил Шекерджиев. Той е служел в 23-ти полк на Осма пехотна тунджанска дивизия.
„Велик е нашият войник“ е по текста на Константин Георгиев. По време на обсадата в Одрин – която е няколко години по-рано, роденият в Казанлък подпоручик написал стихотворение от 4 куплета, в което описва бойния път на полка.
По политически причини по-късно оригиналният текст е бил преработен, особено след идването на комунистите на власт след 9 септември 1944 г. На 31 май 2001 година тогавашният военен министър Бойко Ноев издава заповед и „Велик е нашият войник“ става официален фимн на армията ни.
„От самото си създаване през 1916 г. до днес, бойният марш „Велик е нашият войник“ храбро отстоява мястото си сред воинските химни и е емблема за поколения военнослужещи, за всички български граждани“, каза постоянният секретар на отбраната д-р Добромир Тотев по време на честването за 100-годишнината на „Велик е нашият войник“ в Централния военен клуб в София.
„Силна песен, марш, вдъхновяващ, защото говори за победата на духа, за вярата, която дава сила да победиш, защото, както се казва в оригинала „Само Бог чертае пътя“. Точно затова тази силна песен е наш химн сега. Точно затова ни е вдъхновявала и ни вдъхновява и сега, защото тази песен казва една проста истина „велик е нашият войник“, каза началникът на отбраната генерал Константин Попов по време на събитието.
На честването присъства и Михаил Шекерджиев, внук на композитора. Кметицата на Казанлък Галина Стоянова обяви инициатива за построяване в града на паметник на химна „Велик е нашият войник“. Това ще бъде вторият паметник, вдигнат в чест на песен, след този на националния химн на Франция „Марсилезата“ в Марсилия.
Текст на песента „Велик е нашият войник“:
Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
