Гласуването за нов директор на БНТ приключи очаквано безславно. Въпросите около този казус, който вече толкова време СЕМ не може да реши, с което обезсмисля собственото си съществуване, стават все повече.

Най-любопитният вече не е защо СЕМ за пореден път остави временно изпълняващия директор да е директор, а защо си позволява такава голяма пауза до следващото решение. Дали само заради лятната си почивка, която явно е доста дълга, въпреки че това е органът, решаващ съдбата на институция с бюджет от над 93 милиона лева, която би трябвало да служи като стожер и ориентир за останалите медии в страната? И въпреки, че самият СЕМ има на разположение бюджет от над 3 милиона лева? Редно ли е да се прахосва по такъв начин такъв огромен ресурс и да се неглижират до такава степен толкова важни за обществото обществени цели? Все пак във финасирането и на БНТ, и на СЕМ няма лятна пауза, защо тогава още два и половина месеца отиват в безвремието?

Да припомним какъв е проблемът с Кошлуков и СЕМ

Провалът на гласуването във вторник стана цели три години след провала на първоначалната процедура за избор на директор на БНТ. Тогава по същия начин, както във вторник и при трите гласувания, нито един от кандидатите не получи нужната подкрепа.

Последваха съдебни дела, в които бяха оспорени резултатите от процедурата. Последно през май тази година Върховният административен съд отсъди, че СЕМ трябва да проведе нов избор, при който членовете на съвета да могат да гласуват само със "за" или "против", без възможност да се въздържат.

Осемте кандидати за поста бяха Сашо Диков, Ирина Величкова, Сашо Йовков, Василена Матакиева, Емил Кошлуков, Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова.

Във вторник членовете на СЕМ проведоха общо три гласувания. При всяко от тях:

  • Председателката на СЕМ Симона Велева гласува "за" Венелин Петков и "против" останалите кандидатури;
  • Габриела Наплатанова гласува "против" всички кандидатури;
  • Галина Георгиева гласува "за" Емил Кошлуков и "против" останалите кандидатури;
  • Пролет Велкова гласува "за" Венелин Петков и "против" останалите кандидатури;
  • Къдринка Къдринова гласува "против" всички кандидатури.

За да сме честни – това е единственият регулаторен орган, в който не може да се извади извинението „Пеевски“. В СЕМ заседават пет членки, които са квоти на различни партии и институции и не можем да махнем с ръка, че „то и там решават на друго място, а не в самия регулатор“.

Решението на СЕМ вчера бе да обявят напълно нов конкурс чак през октомври, като дадоха срок за подаване на документи до 12 септември. Припомням, че сега сме едва юли.

Човек, ако е малко наивен, би могъл да си помисли, че това е достатъчно време за организиране на дебати в рамките на гилдията по евентуални личности или концепции. Най-малкото да се запознаят с хората, които имат желание и да се разгледат концепциите им. А ако човек е не малко, а много наивен, би могъл дори да си помисли, че до септември биха могли да се направят няколко кръга за отсяване на кандидатите.

Ако обаче останем в българската реалност, ще знаем, че СЕМ не си пада по многоетапни конкурси и отсяването. Дори за членовете на регулатора, камо ли за директори на обществени медии. Всъщност под въпрос все повече става и легитимността на хората в СЕМ – членовете там също заемат постовете си чрез посочване.

От създаването на СЕМ през 2001 година е имало само един-единствен път конкурс с няколко етапа и отсяване на кандидатури на хора, които идват от обществените медии и знаят за какво всъщност става дума, как функционират медиите, познават хората в тях и тях ги познават. Единствената институция, която се осмели поне един път да направи обществен дебат за своята квота, бе президентската по времето на Плевнелиев през 2012 година.

Тогава имаше два кръга – на първия документи подадоха 12 души, за втория останаха трима. И тримата познати имена с дългогодишна кариера в обществените медии и защитими концепции за развитието на електронните медии. Чавдар Стефанов, дългогодишен копеспондент на БНР в Москва, Ивайло Савов, дългогодишен директор на радио „Шумен“, Мария Стоянова, дългогодишен кореспондент на БНТ в Берлин. Ивайло Савов отиде обаче в Комисията за защита от дискриминация, а в СЕМ бе избрана Мария Стоянова. След този първи и последен опит в СЕМ вече отиват посочени хора без обсъждане.´В момента там две от членките са в пенсия, а председателката никога не е работила в медии. Тоест от пет членки три нямат какво да губят, ако се провалят в този важен регулатор, защото няма да имат досег с медиите и хората в тях след края на мандатите им.

Та защо е тази голяма пауза до следващия конкурс? Какво пречи до 15 август да са подадени документи и до началото на септември да се състои изборът? Къдринка Къдринова от СЕМ написа вчера във фейсбук, че това е по нейна лична инициатива, нейно решение:

„Смятам, че при настоящата ситуация СЕМ дължи на обществото да покаже способността си за обективна и независима преценка на обстоятелствата. Длъжни сме да отчетем и динамиката на изминалите три години, промените в медийната, обществената и глобалната среда, които поставят нови предизвикателства пред ръководствата на обществените медии. Убедена съм, че отговорният подход би бил СЕМ да обяви нова процедура за избор на генерален директор на БНТ, кандидатите да представят актуални концепции и да изберем от тях уважавана в гилдията и обществото личност с висок персонален и професионален авторитет.“

Тя е права, че щеше да е абсурдно да изберат директор на БНТ сега по концепцията му отпреди три години. Най-малкото всеки би могъл да атакува такава концепция в съда.

Вчера остро реагираха медийни експерти. Доц. Светла Божилова заяви:

„Може би е време СЕМ да отдели средства от бюджета си за изследване на общественото доверие към регулатора, както и за професионалния авторитет и доверие към отделните членове.“

А предложението на Къдринка Къдринова атакува остро:

„Самонадеяното поведение на г-жа Къдринова, че не вижда в кандидатите своя директор на БНТ, поставя въпроса тя от чие име говори, на колегията, на обществото или на президента [Румен] Радев, който досега не е обсъждал публично своите номинации.

Още по-натъжаващ е фактът, че нито един член на СЕМ не е работил в обществена медия, няма управленски опит, а председателката на Съвета няма един работен ден в медия.“

Божилова коментира с разочарование вчерашното заседание на СЕМ.

„Останах стъписана от стила на водене на заседанието, от бързите темпове на гласуване и едносричните аргументи за кандидатите, намерили сили да се явят на конкурса, а за голяма част от тях БНТ е  професионалната им съдба.  Венелин Петков също започва професионалната си кариера в БНТ. Изключвам Емил Кошлуков, който преди години се яви на конкурс с фалшиви документи“, посочва още Божилова (става дума за 1-годишния му трудов стаж като "програмен директор" на тв "Алфа" през 2017 - бел.ред.)

Проблемите около първия избор на Кошлуков

Неяснотите около избора на Кошлуков първия и единствен път за директор на БНТ учудващо не намират място в дебатите на СЕМ. Тогава двама души в регулатора остро се противопоставиха на избора му. Иво Атанасов и Мария Стоянова.

През 2017 г. Кошлуков се кандидатира, но не бе избран, след като бившият депутат от БСП Атанасов тогава посочи неяснотите около дипломата на Кошлуков. Стоянова обърна внимание на вписания в трудовата му книжка съмнителен стаж като програмен директор на партийната телевизия „Алфа“. Неяснотите около дипломата се разсеяха с ново представяне на справки, а стажът му беше попълнен от работа в БНТ под ръководството на Константин Каменаров. Така през 2019-а Емил Кошлуков беше избран за генерален директор на БНТ. Проблемът с истинността на стажа му в "Алфа" стана отново обект на дебати през 2022 г. и тогава прокуратурата отказа да образува производство по този казус заради изтекла давност, а двама души от телевизията заявиха, че Кошлуков е участвал като консултант в техни заседания, срещу което е получавал 1000 лева, но не се е подписвал никога на някакви решения в тази телевизия.

В „Контракоментар“ на Асен Генов критика вчера отправи и докторът по “Обществени комуникации и информационни науки” Весислава Антонова. Тя предупреди, че подобна предизвестена криза около избора на директор на БНТ деморализира и отказва от опит дори да кандидатстват все повече хора, стойностните кандидати ще намаляват, след като със сегашните се процедира по подобен начин.

„Ако е възможно да има доживотни генерални директори, цялата процедура се обезмисля“, посочи тя.