Почти 10 000 души са жертвите до този момент на войната в Източна Украйна. Сепаратистите обявиха районите на Донецк и Луганск за “народни републики”, ориентирани към социалистическия държавен модел. Населението от 3,3 милиона души изнемогва. Малцина се съгласяват да говорят от страх за живота си. Някои са се престрашили да разкажат преживяваното за “Билд” при условие, че самоличността им ще бъде запазена.

Германският всекидневник публикува серия репортажи от Донбас. Поредният от тях е посветен на изповедта на Алексей от Краснодон1 в окупираната Луганска област.

27-годишният мъж живее с приятелката си и нейното семейство. Голяма част от роднините му вече са се изселили от “народната република” и живеят в свободна Украйна.

“Огромно е влиянието на руското правителство. То решава всичко – от валутата до политиката и администрацията. Вече няма украинска телевизия, блокират се интернет страници. По телевизията тече единствено руска пропаганда. Има и местен тв канал от Луганск, но качеството е под всякаква критика. Дори понякога ти идва да се разсмееш, когато водеща с украинска фамилия прави опит да представя Украйна като вражеска и чужда страна”, споделя Алексей, който в действителност има друго име. “Русия контролира всичко. Без нейните пари, мъже и оръжия тази народна република не би просъществувала дълго”, убеден е украинецът.

Иначе Русия нехаела за населението. Това ставало ясно и от дребни примери. Алексей посочва един от тях.

Руски войници изградили на границата банки и щандове за раздаване на хуманитарна помощ, но те работели само в края на лятото и то едва по една седмица. Под палещото слънце хората се редели на безкрайни опашки. От хуманитарна помощ нямало и следа.

Преди година Алексей бил споходен от кошмар. Помислил, че на майка му се е случило най-лошото. Тя решила да посети приятелка в Русия, която й обещала да я вземе при себе си на работа и така да припечели малко пари.

“Обеща ми веднага, щом пристигне в Русия, да ми позвъни по телефона, но така и не се обади. Много по-късно узнах, че си е загубила мобилния телефон, а с него и моя номер”, споделя Алексей.

Загрижен, той се отправил към местния полицейски участък. Вместо да го изслушат, го затворили в стая, където го обвинили в убийство на собствената му майка. Алексей непрестанно повтарял, че майка му е в Русия и там е изчезнала.

“Бях се подготвил добре. Носех копие от личната карта на майка ми, номера на мобилния й телефон, но те се нахвърлиха върху мен с обиди. Не ги интересувше, че съм от “братската народна република”, както твърди руската пропаганда. За тях аз бях украинец. Тяхно задължение беше да ми окажат помощ. Но тези хора гледат на нас като на низша класа, и то само заради националността ни”, убеден е Алексей.

Той изразява мнение и за властимащите в така наречената Лугнск народна република (ЛНР):

“Правителството на тази република е смехотворно. Те искат да влияят върху всичко, но не им се удава. В действително те са само кукли на конци, които се контролират от Русия.”

Проруски сепаратист охранява КПП близо до Сорокино, бившия Краснодон.

Това правителство не можело да гарантира сигурност. Мнозина притежавали оръжие и никой не ги проверявал. Случвало се по време на семейна свада да избухне граната. Други стреляли безразборно по улиците. Наскоро посред бял ден мъж застрелял бившата си изгора и новия й приятел.

А и животът станал труден. Алексей и приятелката му преживявали единствено от малкото си спестявания. Преди се печелело добре във въгледобивните мини, но повечето от тях отдавна били затворени.

Алексей е отчаян за бъдещето си:

“Положението е много трудно. Понякога не виждам никакъв изход, особено при пристигането на ново военно снаряжение от Русия. Питам се дали някога боевете ще стихнат. Това е изключително потискащо.”

Някои от руските войници се държали така, като че ли цялата област е тяхна. Дръзнеш ли да изразиш мнението си, можеш да се простиш с живота. Хора изчезвали и никой не ги търсел.

Цените на хранителните стоки били значително по-високи от тези в Украйна и Русия. Много били внос от Русия и Беларус. Малките количеста, идващи от Украйна, веднага се разпродавали, тъй като качеството им било по-добро.

Сега много малко неща напомняли за Украйна.

“Военните отстраниха всички украински символи. Поболявам се по цял ден да слушам руска пропаганда – по телевизията, радиото и от проруски настроени хора по улиците. Русия иска да внуши на хората, че Украйна ги е загърбила и искала да ги види мъртви. Повечето обаче не могат да бъдат заблудени. През цялото време си под натиск, имаш усещането, че си под тотално наблюдение. То е като изведнъж у дома ти да се настани чужд човек. Той започва да те заплашва, ти си потресен, но не си в състояние да го изгониш”, казва Алексей.

Най-щастливият му ден през последните две години бил, когато успял да напусне окупираната зона:

“Като че ли времето се върна назад. Всички магазини - отворени, отидох в банка и поща. Беше чувство на сигурност, дори съзрях украински флаг, без някой да бъде арестуван, бит и дори убиван.”

“Народната република” му напомняла за руска колония:

“Казват, че ни били дали много, но преди окупацията животът ни беше не само по-добър, беше наистина добър. Междувременно много от някогашните поддръжници на руската войска осъзнаха истината, но вече е късно. Въпреки всичко, все още има хора, които не са предали родината си. Те са бъдещето на Украйна и на един освободен Луганск. Най-хубавите ми моменти в живота бяха във времето преди “народнта република“.

------

1Наскоро властите в Украйна върнаха старото име на града – Сорокино. Краснодон става известен в целия СССР благодарение на романа „Млада гвардия“ на Александър Фадеев за десетки местни младежи, създали нелегална организация и убити от германските окупатори.