Леонардо ди сер Пиеро да Винчи (1452-1519) е инженер, анатом, оптик и художник… може би художник в най-голяма степен. Няма съмнение, че е идеалният ренесансов човек, който се интересува от всичко и постига много в повече от една област. При това личните му постижения се оказват стъпки напред за самите науки и изкуства, с които той се занимава почти на шега. Но онова, което кралете и херцозите от времето на Леонардо искат от него, е да рисува за тях. А той обича да го прави и постоянно експериментира с материалите.

Във видео за сайта Royal Collection Windsor реставраторът Алън Донитърн демонстрира технологията на работа в рисунките на Леонардо, защото освен прочутите си картини и стенописи старият майстор е създал и забележително количество детайлни графики. Част от тях са анатомични упражнения, други са етюди за големите картини. А технологията е на работа е типична за много художници от ХV в., макар че Леонардо добавя и свои лични щрихи в нея.

Рисунките му върху хартия често са правени с т. нар. сребърен молив. Само че среброто не пише върху хартия и тя трябва първо да бъде покрита с траен грунд, който да поеме следите от нанасящия линиите връх и да направи самата нея достатъчно устойчива, че да достигне до нас половин хилядолетие по-късно. Грундът включва смес от много малко вода (може би слюнка), стрити на прах животински кости, въглен, червен оловен пигмент, някакво слепващо вещество и понякога други материали. Работата на художника винаги е включвала и малко практическа химия, защото той е купувал част от материалите си за работа, а друга част е произвеждал сам от налични съставки. Това е типично за всеки от старите майстори – а точните пропорции на дадена смес са си част от тайните на занаята. Някои от получените резултати могат и да предлагат необходимия на момента цвят, но ако коктейлът е нетраен, могат да се получат крехки изображения, срещу които времето успешно воюва: такъв е примерът с „Тайната вечеря“ на да Винчи.

Самата хартия за рисунките на Леонардо е пример за старовремска трайна работа: той живее в епоха, когато печатните книги започват бавно да изместват старите ръкописни кодекси, но и печатарското изкуство е изисквало здрав материал, който да направи книгите дълголетни (ето защо с масовизацията на печата книжните тела стават стават все по-нетрайни, докато инкунабулите и изобщо старинните томове устояват стотици години). Хартията, на която Леонардо рисува, е от ленени и памучни парцали.

Понякога той работи и с гъше перо, чийто връх трябва да бъде добре изсушен, наострен и леко сцепен за постоянно и леко оттичане на мастилото върху листа – всъщност днешните скъпи писалки с метален писец все още имитират формата на върха на перото, която средновековните и ренесансовите миниатюристи и писари са му придавали. Но Леонардо е трябвало сам да забърка и мастилото си. Шикалки от дъбови листа, смола, железен сулфат – всичко това влиза в употреба, когато да Винчи иска да направи рисунка с мастило или да запише някоя идея със своя неповторим огледален шрифт.

Много от рисунките на Леонардо са изложени в кралската колекция в Уиндзор, където са достъпни за всеки посетител, желаещ да се доближи до един от най-бляскавите умове в културната история на човечеството.

"Площад Славейков"