За единайсети път Ангела Меркел се връща като канцлерка към политическото всекидневие след лятната си отпуска. Вярно, че за всекидневие в същинския смисъл на думата рядко може да се говори. Защото един германски правителствен ръководител не работи на осемчасов нормиран ден, с термос кафе и кутия сандвичи върху писалището си. И все пак, толкова малко подредено всекидневие, колкото тази година – това рядко се е случвало. И толкова много рискове.

Въпреки всичко: прекалено катастрофично звучат оценките на онези, които говорят за Меркел с препратка към „Залезът на боговете” от Вагнер. Ако се върнем назад чак до първата ѝ година като канцлерка, ще се натъкнем на не едно и две заглавия от типа на: „Тежки задачи”, „Бъркотия”, „Най-ниският рейтинг от…”. Криза до криза. Независимо дали човек харесва или не харесва нейната тактика на изчакване и обмисляне, в трудни моменти винаги си личи едно: канцлерката добре разбира какви са настроенията, но категорично се застъпва за спокойствие и за разумни действия. Дори след Вюрцбург и Ансбах. И въпреки случилото се.

За бурките и двойното гражданство

Сигурността в Германия е подложена на изпитание. Управляващата широка коалиция се опитва да бъде на висота, предприемайки многобройни мерки за повишаване на сигурността. Обичайните хардлайнери в редиците на ХДС призовават да се забранят бурките и цялостното забулване, че дори да се отмени двойното гражданство. Но не това е главното предизвикателство пред Меркел. Тези призиви всъщност нямат нищо общо с опасността от тероризъм. Ясно го показва и удивително спокойното поведение на вътрешния министър Томас де Мезиер, попадащ иначе многократно и, не без основание, под ударите на критиката, включително защото, с умерен тон, но все пак категорично, се противопостави на тези идеи.

И все пак Меркел трябва да се тревожи, но от друго: от бавната интеграция на бежанците в трудовия пазар. И то не толкова в занаятчийския бранш, който полага всички усилия, колкото в големите концерни. Тъкмо по този въпрос тя ще разговаря с техните ръководители.

Външните предизвикателства

Не че този проблем застрашава политическата ѝ позиция. Не. Ако за Меркел есента на 2016 година наистина се превърне в „горещ сезон”, това ще стане най-вече по външнополитически причини. И то не само заради драматичните процеси, които се развиват в Турция. Външният министър Щайнмайер току-що посети Русия, където проведе кризисни разговори за положението в Украйна и Сирия. А първата правителствена пресконференция след отпуската на Меркел в началото цели 41 минути се въртя все около международни теми. И първата външно-политическа среща на канцлерката след ваканцията е заредена с драматизъм - в четвъртък ще ѝ гостува президентът на ЕС Доналд Туск. Темата: Брекзитът и бъдещето на Евросъюза. Защото Меркеловият Берлин всъщност е „другият” Брюксел.

Край нямат международните кризи. Ако конфликтът в Украйна ескалира отново, ако отношенията с Турция продължат да се влошават, тогава ще се увеличи и натискът върху Меркел. Натискът да действа и да взима решения, а не просто да води разговори. Нека не забравяме, че до момента тъкмо тя и нейният външен министър са политиците, които поддържат контакта с Москва. Първо заради Украйна, сега вече и заради Сирия. А ако нещата в Турция загрубеят? Даже и не тръгнат милиони сирийски бежанци, достатъчно би било да се вдигнат стотици хиляди кюрди! В един свят, в който надмощие взимат популистите, канцлерката ще бъде поставена под особено силен натиск да действа. При това бързо.

Препечатваме коментара от Дойче веле.