Не знам дали видяхте снимките от въздуха, които показват изкормените тютюневи складове в Пловдив, от които огънят остави само външните стени - след това опожарените сгради зейнаха като отворени урни с пепел. Точно като държавата България, която отвън си има закони и институции, а отвътре нещата се случват все в интерес на мафията. Това, разбира се, е емоционално натоварено сравнение – няма как да бъде иначе, когато си видял на живо останките от тютюневите складове и когато наблюдаваш понадигането на същия чиновнически автоматизъм, познат и от предишни инциденти.

Точно преди месец прокуратурата обвини главния архитект на Пловдив Румен Русев за това, че е допуснал „осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно наследство". Става дума за тютюневия склад, който багерите започнаха да разрушават в почивните дни около националния празник 3 март. Обвинен бе и Георги Бранеков, представителят на фирмата-собственик „Одрин 8” ЕООД – че „организира или ръководи дейността, ако е знаел или предполагал, че тя се осъществява в нарушение на Закона за културното наследство". Второто обвинение към Бранеков е, че „съзнателно се ползува от неистински или преправен документ". Става дума за онази бележка на Министерството на културата, която съществува в два варианта – в единия пише, че складът е паметник, в другия пише, че не е паметник.

Забелязвате ли нещо?

Никой не е обвинен за фалшифицирането на този документ, въз основа на който община Пловдив издава разрешително за строеж, който започва със... събаряне. Забелязвате ли и още нещо? В изредените обвинения към главния архитект – съобщението на прокуратурата е тук - са изредени някакви технически административни пропуски, които не звучат като да е разкрит виновникът. В обвиненията към представителя на собственика пък се съдържат изразите „ако е знаел“ и „съзнателно“. Може пък да не е знаел, че има някакво разминаване в документите... И още нещо за забелязване: прокуратурата сама определя единия обвиняем като „представител“ на собственика. А кой е собственикът?

Медиите цитираха думи на кмета на Пловдив Иван Тотев, че „никой няма представа къде се намират собствениците на четирите опожарени постройки". Цитираха и заместника му Георги Маринов, че тепърва ще се изяснява кои са собствениците. Първият пламнал склад – изграден от търговеца и благодетел Димитър Кудоглу – е собственост на италианска фирма, представлявана от бившия почетен консул на Италия в Пловдив. (по-късно Иван Тотев обяви имената на фирмите - б.р.)

В града се говори обаче за подставени лица, за бивши кметове и областни управители, за депутати. Всички говорят за умишлен пожар и каквото и да заключи разследването, нищо не е в състояние да промени мнението на хората.

Сбогом на складовете

Министърът на културата Вежди Рашидов разпореди на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ да извърши спешна проверка на място. Кметът на Пловдив Иван Тотев сформира кризисен щаб. Рашидов обяви, че собствениците ще бъдат глобени с 30 хиляди лева. Тотев се оплака, че никой не му изпълнявал издадените през годините предписания... Но пък нямало страшно – и двамата се похвалиха, че през 2008 година е направено пълно заснемане и възстановяването ще бъде лесно.

Помните ли заповедта на Рашидов от пролетта събореният наполовина склад да бъде възстановен в рамките на една година? Е, минах оттам. Не се възстановява. Коя е причината да очакваме съдбата на четирите изгорели склада да бъде различна? Иначе действия има – районът е отцепен заради безопасността на гражданите. Така е отцепен, че достъпът се контролира само от прокуратурата, а специалистите на Националния институт за недвижимо културно наследство не се допускат, за да огледат опожарените сгради. Накрая ще трябва да чуем някакво заключение и да му повярваме. Нали помните какво е доверието в прокуратурата според социологическите проучвания?

Измитите ръце

Извън конкретния случай: да притежаваш сграда, която е паметник на културата, е твърде натоварващо удоволствие. Законът те задължава да спазваш многобройни изисквания, но абсолютно всички разходи са само за твоя сметка. Държавата и общините не дават знак да се чувстват неудобно в този модел – пишат на хартия някакви предписания, които после никой не изпълнява. Ако са достатъчно нахални и безнаказани, собствениците тръгват директно с багерите. Ако не са чак толкова нахални и безнаказани, могат да пробват с огън. Ако пък са обикновени наследници, които нито са нахални, нито безнаказани, просто чакат сградите сами да се срутят. И това се случва.

Тези дни един министър и един кмет ще са често пред камерите. Демонстрират загриженост, оправдават се с правомощия, прехвърлят отговорност към други институции. И нито един няма достатъчно сърце и политическа смелост, за да каже: „Моделът очевидно не работи! Дайте да го сменим“. Няма да го кажат, защото сегашната ситуация им е удобна. Хем лицата им угрижени, хем са с вързани ръце, хем далаверата си върви. Затова никак не е случайно, че след пожара в Пловдив хората започнаха да споделят в социалните мрежи размишленията на стражара Чакъра от романа „Тютюн“ на Димитър Димов:

"Имаше някаква мафия, която управляваше невидимо държавата. Имаше някакъв съюз от много богати хора, от търговци, индустриалци и банкери, който беше подчинил правителството, полицията, войската, който решаваше и направляваше всичко, който нямаше милост и не се спираше пред никакви средства, за да запази властта и грабителството си.

... Над околийския началник стоеше областният, над областния — министърът, над министъра — правителството, а над правителството — мафията — невидима, всемогъща и безчовечна!"