Когато си мисля за Русия, в главата ми се въртят два въпроса. Първият е какво се случи с Владимир Путин? През октомври 2002 г. той държа дълго аплодирана реч пред Бундестага (германския парламент – б. р.). Той се врече в "идеите на демокрацията и на свбодата" и гледаше с надежда на проекта "обединена Европа". Оповести целта си да обедини възможностите на Европа с руските човешки, териториални и природни ресурси, както и с руския потенциал в икономиката, културата и отбраната. Но защо се отвърна от Европа и изобщо от Запада?

Второ: Какво става със Споразумението от Минск, целящо слагане край на конфликта в Украйна? Какви шансове все още има?

И двата въпроса поставих миналата седмица на Дмитрий Тренин, директор на Carnegie Moscow Center. Той е руснак, но като директор на този американски център е всичко друго, но не и пропагандатор на Кремъл. Неговите анализи са повод за размисъл. Познавам и ценя мнението му още от 80-те години на миналия век. Тогава го срещнах за пръв път в американско-канадския институт "Георгий Арбатов", той просто е един руски Хенри Кисинджър. Тогава защитаваше докторат. Беше издал книгата си «Getting Russia Right» («Да се разбере правилно Русия”). За мен това беше изключително интересно четиво, както и всичко, което пише.

Дмитрий Тренин, роден през 1955 г., е изключително явление в Путинова Москва. Той започва кариерата си в Червената армия, от която през 1993 г. се уволнява с чин полковник. В годините преди това е служил в Ирак и в ГДР, участвал е в руско-американските преговори в Женева по разоръжаването, бил е преподавател във Военната академия в Москва. От 1993 г. е в Carnegie Moscow Center, най-авторитетната мислителница в Русия, която оглавява от 2008 г. Говори американски без акцент и в цял свят е уважаван като независим мислител.

Путин се почувства изоставен от Запада

Според Тренин отвръщането на Путин от Европа и още по-решително от Запада не е било като гръм от ясно небе. След атентатите от 11 септември 2001 г. Путин се стреми към съюз със САЩ и оказва на Америка ценна помощ в битката срещу Ал Каида и талибаните в Афганистан. Джордж Буш младши обаче оповестява договора за противоракетна отбрана, а прибалтийските държави са приети в НАТО. Американците се ангажират военно в Грузия и Централна Азия. През 2004 г. Путин се чувства изоставен след чеченското терористично нападение в Беслан.

Отвръщането му от Запада става осезаемо през 2007 г. по време на Мюнхенската конференция по сигурността. По време на съвещанието на НАТО през пролетта на 2008 г. в Букурещ Путин предупреждава Украйна да не бъде приемана в Атлантическия съюз. Войната в Грузия през 2008 г. той води като отговор на задкулисни игри на противници на Русия около вицепрезидента на САЩ Дик Чейни.

През четирите години на президентството на Медведев до 2012 г. се провали и последният опит за постигане на равновесие. Западът отхвърли както по-тясно сътрудничество в областта на сигурността, така и партньорство за икономическа модернизация. Да, заговори се за рестрат, но предложението на Москва за съвместна противоракетна отбрана беше отхвърлено. Западът използва мандат на ООН за създаване на зона за забрана на полети в Либия като свое право да свали Кадафи и това беше капката, заради която чашата преля.

“Тъй като беше осуетено намерението му да изгради отбранителна система със Запада, Путин реши да я създаде срещу Запада”, е мнението на Тренин.

Вместо да залага на интеграция със Запада, господарят на Кремъл се съсредоточава върху опазването на изконната руска идентичност при изключително сложна глобална обстановка. Така във върховни национални ценности се превърнаха независимостта на Русия, нейният суверинитет и претенциите й за равнопоставеност.

С ръка на народния пулс

Същевременно Тренин обрисува дълбок мисловен обрат при стопанина на Кремъл. С една дума – той става набожен. Започва да проповядва, че следхристиянска Европа се характеризирала с морална относителност. Започнала да се отрича от корените си, включително от христянските ценности, върху които се уповава западната цивилизция. На всичко това Путин противопоставя ценностите на руския свят – светостта на семейството, православната вяра, патриотизъм, изцяло ориентиран към държавата. Този "руски свят" до голяма степен се покрива от канона на Руската православна църква. А тя обхваща Русия, Беларус, Украйна и Молдова. Един от най-доверените съветници на Путин е Пьотр Шевкунов, игумен на московски манастир.

"Политическата система на Русия недвусмислено е царистка, а Путин може да бъде оприличен по-скоро на абсолютен монарх, отколкото на държавен кормчия", е мнението на Дмитрий Тренин, който обаче допълва: "Като президент той държи ръката си върху народния пулс. На този факт се дължи тайната на запазването на властта му и на подкрепата на управляваните, а не на правителствената пропагадна или на каквито и да било задкулисни игри. До никаква промяна няма да доведе смяна на властта, тъй като ние имаме работа с Русия на Путин, а не с Путинова Русия. Засега Русия остава автократична. Алтернативата е хаосът."

Задачата на Европа е да предотврати война

Що се отнася до Украйна и изгледите за прилагането на споразумението от Минск, Тренин е скептичен. Украинската криза била само симптом на сегашното напрежение между Изтока и Запада, не и причината. Той не вярва на скорошно решение. По негово мнение договореностите от Минск преследват една единствена цел – да се предотврати ескалация и да се замрази сегашното положение. Нищо повече!

Тренин смята също, че споразумението от Минск е приемливо за Москва, но не и за Киев и се обосновава. То предвижда сепаратистите от Донбас да влязат в парламента в Киев – Радата. Наред с това договореното би струвало на Украйна огромни разходи в Донбас. А и по отношение на суверинитета Киев в никакъв случай не е готов на компромиси. Ето защо най-доброто решение за президента Петро Порошенко е кризата да къкри на огъня.

За Русия преди всичко било важно да предотврати прием на Украйна в НАТО, да я запази като буферна зона, смята Тренин. В най-добрия случай окончателно решение било въпрос на бъдещето – напълно изтегляне от Донбас срещу признаване принадлежността на Крим към Русия. Ако обаче не се стигнело до никакво решение, то това криело огромни опасности. Тъй като нишката между Киев и Москва тотално е прекъсната, то задачата на Европа била да предотврати война, слагайки край на конфронтацията, смята Тренин.

Тео Зомер (86 г.) е бивш главен редактор на «Ди Цайт», но и след пенсионирането си продължава да пише за реномирания германски седмичник за политика, откъдето препубликуваме анализа му. Преводът е на Клуб Z