Докато тежък национален дебат тече в Швеция – дали страната да влезе във военно партньорство с НАТО или не – властите в Стокхолм установиха сериозен проблем – вълна от манипулирана или откровено лъжлива информация удари социални мрежи, обърквайки обществото по въпроса.

Твърденията са притеснителни: ако Швеция, която не е член на Алианса, подпише договора, НАТО ще складират тайни ядрени оръжия на шведска територия. Така ще могат да атакуват Русия от Швеция без позволението на местното правителство. Войниците на НАТО пък ще получат имунитет, така че да могат да изнасилват спокойно шведските жени.

Всички тези твърдения са лъжи, но дезинформацията е пропълзяла даже и в традиционните медии. Докато пътува из страната, за да представи договора и запознае хората с него, министърът на отбраната Петер Хултквист постоянно е разпитван за безумните истории.

Както често се случва, шведските власти не могат да открия източника на историите. Но те, както и множество анализатори и експерти в Америка и Европа считат Русия за заподозрян №1. Блокирането на разширяването на НАТО е ключова част от външната политика на президента Владимир Путин, който нахлу в Грузия през 2008 г. именно за да спре тази възможност.

В Крим, източна Украйна и сега Сирия, Путин демонстрира модернизирана и по-силна военна мощ. Но му липсва икономическата и цялостната сила да се изправи открито срещу НАТО, ЕС или САЩ. Вместо това, той е инвестирал сериозно в програмата за "въоръжена" информация, използвайки различни методи, с които да сее съмнение и разделение. Целта е да се отслаби връзката между страните-членки на ЕС, да се предизвика раздор във вътрешната политика и да се блокира опозицията срещу Русия.

"Москва гледа на световните събития като система от специални операции, и откровено вярва, че тя самата е обект на специални операции от Запада", разказва Глеб Павловски, който помага в разработването на информационната машина на Кремъл преди 2008 г. "Сигурен съм, че има много центрове, някои свързани с държавата, които имат за задача да измислят подобни фалшиви истории."

Да се разпространяват менте информации не е нищо ново – Съветският съюз отделяше солидни ресурси за това по време на Студената война. Сега, обаче, дезинформацията е и важен аспект на руската военна доктрина. Тя е прицелена и в политическите дебати на определени държави с много по-голяма точност и в много по-голям обем.

"Ролята на невоенните методи за постигане на политически и стратегически цели е много по-голяма, и в много случаи, тези методи са по-силни и ефективни от оръжията", пише през 2013 г. генерал Валери Герасимов, началник на Генералния щаб.

Потокът заблуждаващи истории е толкова силен, че и НАТО, и ЕС са създали специални офиси, които да идентифицират и разобличат дезинформация, особено идващата от Русия.

Методите на Кремъл бяха засечени и в САЩ – изтичането на имейлите от Националния комитет на демократите, което навреди сериозно на кампанията на Хилъри Клинтън, е според американските власти също дело на руските служби.

Кремъл ползва както стандартни медии като информационната агенция ""Спутник"" и англоезичната телевизия RT, така и скрити канали в Швеция, които са почти винаги непроследими.

Русия използва и двата подхода в цялостно нападение, обяви в годишния доклад на шведската Агенция за сигурност говорителят й Вилхелм Унге.

"Имаме предвид всичко – от интернет троловете, до пропагандата и дезинформацията, разпространявана от медии като RT и "Спутник", каза той.

Основната цел е да се подкопае официалната версия на събитията – дори самата идея, че има истинска версия на събитията – и да се създаде една парализа на политиката.

Успешен пример за това е в началото на 2014 г., когато Русия нахлу в Крим. Същото лято Кремъл заля медиите с огромно количество теории за унищожаването на малайзийския самолет над Украйна, като обвини ЦРУ и дори украински пилоти на изтребители, които били сбъркали пътническия самолет с този на самия Путин. Историите прикриха простата истина, че зле обучени бунтовници са свалили самолета случайно с ракети, дадени им от Русия.

Москва категорично отрича използването на дезинформация срещу западното обществено мнение, като връща обвиненията с етикета "Русофобия".

"Налице е впечатление, че, както в един добър оркестър, много западни държави всеки ден обвиняват Русия, че заплашва някого", коментира Мария Захарова, говорител на руското външно министерство.

Макар проследяването на фалшивите истории да е трудно, все пак те следват характерен модел, установили са експерти.

"Тръгва някъде от Русия, от руските държавни сайтове, или от други сайтове в подобен контекст", разказва Андерс Линдберг, шведски журналист и адвокат. "После фалшивите документи стават източник за новина, която се разпространява от крайно леви или крайно десни сайтове, техните читатели я споделят, и така се разпространява".

Темите варират, но целта е същата, подчертават Линдберг и колегите му.

"Това, което руснаците правят, е да изграждат разказ, не да публикуват факти. Основната история е: "Не се доверявайте на никого".

Основна цел за Кремъл е Европа, където десните популисти и падащото доверие и подкрепа за ЕС създават още по-възприемчива публика за консервативната, националистическа и авторитарна политика на Путин. През последната година, Европейският парламент обвини Русия във "финансиране на радикални и екстремистки партии" в държавите-членки. През 2014 г. Кремъл даде 11,7 милиона долара заем на Националния фронт, най-голямата крайнодясна партия във Франция.

"Руснаците са много добри в ухажването на всеки, който има проблем с либералната демокрация, всеки от крайно дясно до крайно ляво", обяснява Патрик Оксанен, редактор в шведската вестникарска група MittMedia. 

Основната идея, по негови думи е да се внуши, че "либералната демокрация е корумпирана, неефективна, хаотична, и, в крайна сметка, недемократична"

Същата цел преследва и тезата, че европейските правителства нямат компетенцията да се справят с кризи като имиграцията и тероризма, и че всички са американски марионетки.
В Германия например притесненията за насилие от страна на бежанците скочиха рязко след като 13-годишно момиче от руско-германски произход обяви, че е изнасилено от мигранти. Репортаж в руска телевизия разшири историята. Дори и след като полицията я обори, руският външен министър Сергей Лавров продължи да критикува Германия за случая.

Във Великобритания пък, казват аналитиците, всички англоезични медии на Кремъл подкрепяха силно излизането на страната от ЕС преди референдума, въпреки претенциите си за обективност.

В Чехия притеснителни и сензационни истории, в които САЩ, ЕС и имигрантите са злодеите се появяват ежедневно в група от около 40 проруски сайта.

По време на военните учения на НАТО този юни, тези сайтове твърдяха, че Вашингтон контролира Европа чрез Алианса, като Германия е техният наместник. Подобно на дезинформацията в Швеция, в репортажите се твърди, че НАТО планира да разположи ядрени оръжия и в Източна Европа, така че да нападне Русия, отново без позволението на местните власти.

Дезинформацията явно действа – анкета това лято от European Values в Прага, показа, че 51% от чехите смятат, че ролята на САЩ в Европа е негативна, само 32% виждат ЕС като нещо позитивно, и поне четвърт вярват в някои от измислените истории.

В резултат на това хората започват да считат и че нормалните медии имат някаква тайна цел, когато не излъчват фалшификациите.

Не всички опити за дезинформация са успешни – вариантите на "Спутник" на няколко скандинавски езика не успяха да съберат достатъчно читатели и в крайна сметка фалираха след по-малко от година.

RT и "Спутник" представят себе си като независими, алтернативни медии. "Спутник" твърди, че "казва неизказаното", въпреки че ежедневният им поток е от съкратени новини от други източници. Слоганът на RT пък е "Поставяй повече под въпрос".

И двете медии представят Запада като мрачен, разделен, брутален, декандентски, залят с имигранти, упражняващи насилие и нестабилен.

"Те искат да създадат представа за Европа като някакъв разпадащ се континент", каза наскоро в интервю Хултквист, шведският министър на отбраната.

RT често изглежда обсебена със САЩ, представяйки живота там като ужасен. Отразяването на конгреса на демократите, например, пропусна речите и се фокусира на разпръснати демонстрации. Освен това телевизията защитава кандидата на републиканците Доналд Тръмп, представяйки го като оклеветен от традиционните медии. Според Маргарита Симонян, главна редакторка на канала, той е считан за заплаха, защото дава различне гледна точка от тази на "Англоамериканската медийно-политическа върхушка".

По време на Студената война, Москва е ползвата срещу Запада т.нар. "активни мероприятия". Те включвали пласиране на истории в индийски вестници, с надеждата, че ще бъдат препечатани на Запад, обяснява професор Марк Креймър, специалист по Студената война от Харвард. Така например се разпространява идеята, че СПИН е "изпуснат" проект на ЦРУ. Тогава обаче Кремъл пробутва и комунистическата идеология. Днес е останала основната цел – да се отслаби противника.
В Швеция това означава поредица от странни фалшифицирани писма и статии за НАТО, дошли от Русия.

Едно от тях има логото на Министерство на отбраната над подписа на министъра Хултквист. А в самото писмо се окуражава голяма шведска фирма да продава артилерия на Украйна, което е незаконно в страната. Говорителката на министъра Них Рабедо прекрати с опровержение историята в страната, но на международни конференции още разпитват министъра за писмата.

Русия е направила поне още един явен опит да повлияе на дебата за влизане на Швеция в НАТО. По време на семинар тази пролет Владимир Козин, висш съветник в Руския институт за стратегически изследвания, свързан с Кремъл и службите, се изказа срещу промяна в неутралната позиция на Швеция.

"Наистина ли им трябва да загубят неутралния си статут? Да позволят нови военни бази на САЩ на своя територия, и да пратят свои войници в съмнителни регионални конфликти?", попита риторично той.

Какъвто и да е методът или съобщението, Русия видно иска да спечели всяка информационна война. Тази позиция съвсем ясно изказа известният тв водещ и директор на организацията зад ""Спутник"" Дмитрий Кисельов.

По време на честванията на 75-годишнината на Съветското информационно бюро това лято, г-н Кисельов каза, че ерата на неутралната журналистика е приключила.

"Ако ние правим пропаганда, тогава и вие правите пропаганда", обърна се той към западните журналисти. 

А в скорошно интервю отбеляза:

"Днес е много по-скъпо да убиеш един войник на врага, отколкото е било през Втората световна, Първата световна или през Средновековието."

И добавя, че макар сега "убеждаването" също да е по-скъпо, "ако можеш да убедиш човек, не е нужно да го убиваш".

 

Препечатваме статията от "Ню Йорк Таймс" с незначителни съкращения.