Енергиийният шеф на Европейския съюз се усъмни днес в търговската жизнеспособност на проекта за газопровод "Турски поток", малко след като Русия съобщи, че подновява преговорите с Турция за проекта. Разговорите бяха замразени, след като турски изтребител свали руски бомбардировач на границата със Сирия през ноември миналата година.

"Бих припомнил, че все още капацитетите за пренос на руски газ за Европа се използват малко повече от 50 на сто", каза пред Клуб Z заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, който отговаря за енергийния съюз.

"Следователно ние винаги задаваме въпроса за търговската жизнеспособност и реалната нужда от допълнителни маршрути", добави той. 

"Турски поток" трябва да мине под "Черно море" и да достигне европейската част на Турция, откъдето да премине в Гърция. Русия реши да го строи на мястото на проекта "Южен поток", който трябваше след Черно море да прекоси България на път за Централна Европа.

Маршрутът на "Турски поток"

Москва се отказа от "Южен поток" в края на 2014 година, след като Европейската комисия поиска подписаните вече междуправителствени споразумения за този проект да бъдат съобразени с европейското законодателство в областта на енергетиката и единния пазар. Тя принуди правителството да спре изграждането му, като започна срещу България процедури за нарушение на тези правила в подписаните за него договори с изпълнителите.

Година по-късно обаче "Турски поток" също влезе във фризера, защото руско-турските отношения се обтегнаха до крайност след инцидента със сваления самолет.

Но "Турски поток" удари дъното още през юли 2015 година, когато руснаците прекратиха договора за строителство на първото му трасе с италианската компания "Сайпем", защото не се споразумяха по ред работни и търговски въпроси.

Месеци по-късно Русия заговори за възможно съживяване на българския вариант за проекта, министър-председателят Бойко Борисов неколкократно заявява, че ако бъде построен по изискванията на ЕС, той може да стане един от главните маршрути за доставка на газ за бъдещ складово-разпределителен център край Варна. 

Днес заместник-председателят на "Газпром" Александър Медведев съобщи, че преговорите за "Турски поток" се подновяват от утре.

Шефчович каза, че приоритетите на ЕС в региона са т.нар. Южен газов коридор, който трябва да доставя азербайджански газ през Турция за Гърция и Италия и завършването на двупосочните връзки на Балканите, една от които - между Стара Загора и Комотини, Гърция - би позволила на България да се включи в Южния коридор. Заместник-председателят на Комисията подчерта, че в случая става дума не само за алтернативно трасе, но и за алтернативен доставчик, който би повлиял на цената.

Русия не крие, че с "Южен поток", а след това с "Турски поток" и подобния проект "Северен поток-2", под Балтийско море към Германия,  иска да заобиколи проблемната за нея Украйна, която продължава да бъде главната транзитна страна в газовите доставки за Европа.

Европейската комисия продължава да работи с българските власти по плана им за газово-разпределителен център, въпреки че и той би разчитал на ново заобикалящо Украйна трасе, каза Шефчович. Следващото обсъждане на проекта се очаква на регионална енергийна среща в Будапеща, каза той.

"Ние работим много добре и тясно с българските власти", каза Шефович. "България е в челото на списъка с одобрени проекти, за да е сигурно, че тя е добре свързана със съседите си. Има положителен напредък в проектите за двупосочни връзки с Гърция, Румъния и Сърбия. Работим с България и за да гарантираме, че вътрешната ѝ газова инфраструктура ще бъде усилена, предоставяме и техническа и правна помощ, за да бъде пазарът в България ликвиден".

В петък Шефчович заминава за Киев, за да подготви предстоящи тристранни преговори между Русия, Украйна и ЕС за доставки и транзит на руски газ през идната зима.

Украйна, която преди година, се отказа да внася руски газ и вече са снабдява от собствени източници и доставки от европейските си съседи, има в хранилищата си 12 милиарда кубически метра газ при планиран запас за предстоящата зима от 14,5 милиарда кубически метра, каза пред Клуб Z европейски източник.

Тя финансира доставките с финансова помощ от ЕС и от международните финансови институции. Тя включва 300 милиона евро револвиращ  кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие и 500 милиона долара кредит от Световната банка. 

Тази помощ западните партньори на Киев предоставят срещу реформи в енергийния сектор, които трябва да го поставят на пазарни основи и в съотвествие със законодателството на ЕС.

При посещението си делегацията на Комисията ще провери как вървят законопроекти за създаване на независим регулатор в енергийния сектор, за пазара на електричество и за енергийна ефективност, каза източникът.