В Германия професията на погребалния агент привлича все голям интерес, експертите в бранша са обединени в съюз, който редовно организира конгреси и връчва отличия, а и все повече млади хора се насочват към тази професия. В Бавария дори съществува учебно гробище, предназначено да ги улесни в натрупването на необходимия опит.

Както и да им позволи да опознаят нововъведенията – защото включително в тази сфера нищо не е вечно и неизменяемо. И традиционното погребение постепенно бива изместено от нови и нови форми - в съответствие с динамично менящите се времена и изисквания на хората, стремящи се към повече индивидуалност в последния си дом - така, че той да отразява тяхната личност, нейните интереси и начин на живот.

Някой иска да бъде погребан заедно с наскоро починалото си куче, пепелта на друг може да бъде превърната в диамант, трети държи ковчегът му да е напълно екологичен.

Традиционалистите не са на изчезване, но както сочат данните – първо църковните погребения стават все по-малко, второ все повече расте броят на тези, които избират за своя вечен покой гора, вода или поляна.

Но при определени условия. Германия е сред малкото държави, в които е регламентирано, че тленните останки непременно трябва да бъдат погребани в земята, при това в гробище (за да има място, на което да се оказва почит на мъртвите). Затова се налага да търсят всякакви „вратички”, ако последните желания изглеждат другояче. В зависимост от тях цената може да достигне и 25 000 евро. Сумата обаче може да излезе и едва трицифрена – ако се обърне внимание на офертите в интернет. И ако се прибегне към все повече разпространяващата се кремация (такива са 60 процента от погребенията в западната част на Германия и 80 процента от тези в източната).

Гробищата в Германия са 32 000, гробовете в тях – 32 милиона. Но все по-малко са тези, които спазват традициите и, например, се грижат починалият да бъде погребан до своите близки и в съответствие с църковните ритуали. Днес семействата и поколенията рядко се задържат вечно в един и същи регион, а и възможностите да се платят няколко хилядарки не са по джоба на всички. Има и статистика, сочеща, че само 25 на сто от германците искат класическо погребение, от друга страна 83 % заявяват, че наличието на гроб в градината на съседа не би ги притеснило.

Както се оказва – и в тази сфера в Германия има дискаунтъри, които не се колебаят по всякакви начини да рекламират услугите си: с визуални средства, различни видове намаления и дори показни посещения на крематориуми.

Погребалната агенция „Сегениус” от Лайпциг, която по нейните собствени твърдения е най-голямата интернет фирма в бранша, залага на цени, започващи от 444 евро за обикновено погребение, и 644 – за... морско. С което палитрата от нейните услуги изобщо не се изчерпва: на клиентите се предлагат и диамантени погребения (т.е. пресоването на прахта на починалия близък във вид на синтетичен скъпоценен камък, който остава вечен спомен), и погребения в скали или алпийски морави, във въздуха, в космоса, както и крионика (запазване на органите при свръхниска температура). Има обаче и някои подробности – по-екстравагантните погребения не са разрешени в Германия и могат да се извършат само извън границите на страната. По същия начин стоят нещата и с диаманта – той е позволен в Швейцария, но не и във Федералната република.

Бизнесът си е бизнес и в него често са позволени всякакви средства, но от Съюза на погребалните агенции предупреждават да се внимава, когато се търси по-евтиното, защото този вид оферти крият много капани – например да се окаже, че редица услуги всъщност трябва да се платят допълнително. Освен това се подчертава предимството на прекия контакт с фирмата и агента, който може да осигури конкретно и лично обслужване, за разлика от интернет.

А какво да правят тези, за които и организирането на погребение чрез интернет не е опция? Добрата новина е, че се намира кой да помогне и на хората, които са съвсем без финансови възможности. Теологът от Майнц Винфрид Шпет например напълно доброволно полага грижи за организирането на достойни погребения и на бедните без близки.

Често му се е случвало да е единственият човек, изпращащ урната, както и да не знае за починалия нищо повече от името и датите на раждането и смъртта. Но е убеден, че никой не бива да бъде сам в последния си път и затова от години се грижи за тези, на които няма кой друг да даде съчувствието си.