Може ли съдия, командирован за неопределено време в по-горен съд, да гарантира независимостта и безпристрастността на правосъдието? И създава ли липсата на ясни правила за избора на командировани магистрати риск от произвол и влияние върху съдебната система?

Това са част от въпросите, по които Съдът на Европейския съюз (СЕС) трябва да се произнесе след запитване на съдията от Софийския районен съд Андрей Георгиев. Това е и съдията, отправил запитването до СЕС за безкрайните мандати (като този на Инспектората на ВСС и на самия кадрови орган, който навлезе в десетата си година), като в отговор съдът в Люксембург ги обяви за несъвместими с правото.

Георгиев е отправил запитването още в края на май, т.е. преди старта на процедурата по избора на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), но то е основополагащо за съдебната власт. Номинираните за ВСС, независимо дали от професионалната или от парламентарната квота, в момента развиват възможни решения в писмените си концепции и при изслушванията си с признанието, че командироването действително представлява сериозен проблем за системата. Парадоксалното е, че сред тях има "представителна извадка" за проблема, в т.ч. - съдия в командировки от над 6 и половина години, друг с 4 и пр.

На практика отговорите на съда в Люксембург са важни предвид публичната тайна: командироването, често продължаващо с години, е възприемано като награда за "послушни" магистрати - прескачане на конкурсното начало, докато другите чакат тромави конкурси за повишение с години, както и наказание за инакомислещи (Ноторни са случаите, как - докато бе в немилост при Сотир Цацаров, Иван Гешев се оказа пратен в Перник, а по-късно острието на Спецпрокуратурата и на самия Гешев - Димитър Франтишек Петров, при Сарафов рязко се озова в Районна-прокуратура - Смолян, б.р.). 

И макар според Закона за съдебната власт продължителността на командироването да не трябва да надскача 12 месеца, същият закон предвижда и "вратичка" - ограничението не се прилага, когато съдия, прокурор или следовател се командирова на незаета щатна длъжност. Мотивите пък са чисто формални: "наличие на служебна необходимост", а оправданието: конкурсите се бавят и се обяват неритмично (което е факт).

Институтът за пазарна икономика представи интерактивна карта, която показва броя командировани, направените самоотводи, какъв е бюджетът на съдебната власт, регионалните дисбаланси и др. 

"Има случаи на командироване за изключително дълги срокове –  133 месеца при съдии и 101 месеца при прокурори" - обобщават от ИПИ.

Така през 2025 г. командировани са били 209 съдии (близо до рекорда от 2022-ра - 214) средномесечно, въпреки проведените конкурси, както и 97 прокурори.

"Особено показателно е, че командированите над 24 месеца съдии са най-много през 2021 г., а към края на 2025 г. достигат второто си най-високо ниво за разглеждания период", посочват още от Института.

С избора за нов ВСС, от ИПИ публикуваха и специално табло за командированията, където ясно се вижда кой магистрат кога, къде и за колко време е бил "повишен" или "понижен".

Запитването

В центъра на запитването на съдия Георгиев е практиката съдии да бъдат командировани в по-горни съдилища за неограничен период от време (със собственото им съгласие и с решение на орган на съдебната власт). Макар да съществуват законови правила за прекратяване на командироването и възможност това решение да бъде обжалвано, съдебната защита не спира действието му до приключване на делото.

В основата е въпросът дали командироването на съдии у нас - не само безсрочно, но и без ясни, обективни и проверими критерии за подбор, осигурява необходимите гаранции за независимост и ефективна съдебна защита по чл. 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз. Проблемът е както в неограничената продължителност, така и във възможността изборът да бъде безпринципен: без предварително да е ясно на какви условия трябва да отговаря командированият съдия, как се оценяват професионалните му качества и защо е предпочетен пред останалите.

Достатъчно защитен ли е такъв съдия от влияние, когато оставането му в друг съд зависи от кадрово решение, чието прекратяване той може да обжалва, но без възможност действието му да бъде спряно до приключване на спора? Съдия Георгиев поставя тези въпроси и в контекста на действителното прилагане на правилата от националните органи и на предишните критики към сходни практики в България по Механизма за сътрудничество и проверка. Пита достатъчни ли са формално предвидените гаранции, ако начинът, по който се прилагат, оставя възможност за произвол?

Оттук следва и въпросът за поведението на по-долустоящата инстанция. Ако СЕС достигне до извода, че режимът на командироване не осигурява необходимата независимост, имат ли задължителен характер така дадените указания за по-долустоящия съд? В частност, важи ли това и когато указанията се отнасят единствено до процесуални действия, без да решават спора по същество?

Не по-малко съществен е и въпросът какви последици би имало евентуалното установяване на нарушение. Могат ли да останат задължителни указанията, дадени от по-горен съд, в чийто състав е участвал командирован магистрат? Има ли значение дали тези указания се отнасят до решаването на спора по същество, или само до процесуалните действия, които трябва да бъдат извършени?

В крайна сметка СЕС трябва да очертае границата между допустимото командироване на магистрати и практики, които могат да поставят под съмнение независимостта на съда и доверието на гражданите в правосъдието. И може ли съдът да се смята за безпристрастен, когато в състава му участват съдии, чието командироване не е достатъчно защитено от произвол или външно влияние.

Съдия Андрей Георгиев поставя под европейска проверка една от най-спорните практики в управлението на съдебната власт - възможността съдия да работи с години в друг съд, докато оставането му там зависи от решенията на административните ръководители и кадровия орган. Залогът засяга всеки, който търси защита от съда. Достатъчно защитен ли е съдията да постанови решение, което би могло да се окаже неудобно за хората, от които зависи професионалното му положение? И могат ли страните да имат доверие в независимостта на съдебния състав, ако правилата допускат подобна несигурност.

Поводът

Запитването за командироването е отправено с определение още от 29 май 2025 г., по което е образувано дело C-364/25 "Катачев". В официалния календар на СЕС то е разгледано на 4 ноември и предстои произнасяне.

Поводът са две заповедни производства по заявления, образувани в Софийския районен съд (СРС), 28 състав. Докладчикът, съдия Андрей Георгиев, проверява претенции по потребителски кредити, включително възнаграждения за пакети от допълнителни услуги в тях. Той изисква уточнения от заявителя за изчисленията относно размера на дълга, след като установява несъответствия между заявените суми и погасителните планове, и след като се признава, че са налице отделни погасявания по договорите. Съдът частичното отхвърля заявленията, съобразявайки недействителните клаузи по договорите и признатите от кредитора изолирани плащания. 

Разпорежданията на съда са оспорени пред горестоящата инстанция. По първото дело въззивен състав на Софийския градски съд (СГС) приема, че районният е надхвърлил пределите на проверката в заповедното производство чрез дадените на заявителя указания и служебните негови пресмятания. По второто дело друг въззивен състав намира изчисленията на СРС за непроверими и акцентира върху едностранния характер на заповедното производство. И в двата случая разпорежданията на първоинстанционния съд са отменени и са дадени задължителни указания на СРС за издаване на заповеди за изпълнение и за допълнителни суми.

В първия въззивен състав участват двама командировани съдии, а във втория - един, който е и докладчик. Така възниква въпросът, който свързва потребителските кредити с кадровото управление: длъжен ли е първоинстанционният съд да изпълни указанията на по-горната инстанция, ако съставът, който ги е дал, и начинът на неговото конституиране поставят изначало под съмнение европейските изисквания за независимост и безпристрастност?

Съдия Андрей Георгиев изрично заявява, че не е установена заинтересованост на командированите съдии от по-горната инстанция по конкретните дела и че той няма съмнения за такава при произнасянето по спора. Предметът на запитването е принципен и повод за съмнения са единствено съществуващите правила на института на командироването. 

Ако СЕС приеме, че разглежданият режим не осигурява необходимите гаранции, значението на тълкуването ще надхвърли двете дела, разглеждани от съдия Андрей Георгиев. Страните по други дела при сходни кадрови условия ще могат да се позовават на установения европейски стандарт и да поставят въпроса за независимостта на състава, който решава спора им. Една от възможните практически последици е отправянето на искания за отвод.

*Съавторът Камен Добрев е вписан и практикува като адвокат в Софийска адвокатска колегия от 2012 г. Предлага на своите клиенти правна помощ в областта на гражданското, търговското и административно право и процес.