Бях започнал вече да пиша този текст за облачните услуги, когато видях следното в един доста популярен форум за технологии. Един от потребителите с име Simon беше написал следното:

“Ако имате семейство, както аз, в което с жена ми имаме компютри, децата ни използват таблети, а жена ми иска да обработва снимките ни и да ги подрежда в различни категории, какво е решението. Изглежда ми, че май ни трябва семеен сървър. Както върви животът, след някоя друга година, май почти всяко семейство ще трябва да си има такъв.”

Домашен сървър със сигурност не е най-доброто решение за семейни електронни архиви, защото такъв би увеличил значително както нивото на шума в дома, така и месечната сметката за ток. Решенията на все по-нарастващите офисни технологични изисквания и на домашните електронни архиви стоят някъде между специализираните физически устройства (например домашен масив за съхранение на данни) и облачните компютърни технологии. Често са комбинация от двете.

Облачният компютинг (Cloud Computing) все още звучи екзотично по родните ширини. У нас вече е традиция да се хвалим, че България е страна, в която се развиват високи технологии, което формално е вярно, поне в една сфера - тази на изнесените от други държави към България технологични операции (IT Outsourcing).

У нас, разбира се, има IT компании, които произвеждат софтуерни приложения и услуги и ги продават на международните пазари. В същото време обаче огромната част от IT инфраструктура, която фирмите и домашните потребители използват, е морално остаряла като технологичeн модел.

Какво имам предвид?

По официална статистика на НСИ, към края на 2015 г. едва 5,4% от българските фирми (1446 от всички фирми) използват някаква форма на съвременни облачни компютърни услуги и ресурси. По-голямата част от българските компании имат максимум един офисен сървър, обикновенно персонален компютър, който се използва за съхранение на документация, за работни файлове и вероятно за информационен архив (backup). Персоналните компютри обаче, по стандарт, имат само по един диск, което практически означава огромен риск от загуба на данни. Допускаме, че част от фирмите използват малки сървъри, които имат по два твърди диска (или SSD) и масив за съхранение на данните, конфигуриран в RAID 1 ли дори RAID 10 - технологии, които работят с два и съответно с четири твърди диска и осигуряват по-висока защита на данните. Още по-малка част от българските фирми имат работна IT инфраструктура, която позволява на служителите им (а при определени случаи и на външни контрактори и клиенти) да достъпват чрез Интернет фирмения сървър, да работят и обменят данни дистанционно или да използват компютърни услуги от различни точки, физически изнесени извън фирмения офис. Така родният бизнес работи или с остарели методи на организация, или с голям риск от загуба на документация и данни и в крайна сметка значително изостава като организационни стандарти в сравнение с фирмите в същите отрасли в другите страни от ЕС.

На ниво потребители технологичната инфраструктура често се свежда до един единствен персонален компютър, в който се съхраняват всички лични информационни архиви, документи, снимков архив и всякакви други дигитални архиви. Личните ни компютри обаче нерядко претърпяват срив на твърдия диск, на операционната система или друг инцидент, след който губим важни данни, а що се отнася до например до снимки, събирани с години, хубавите ни спомени изчезват.

Разбира се, евтино и правилно решение за вкъщи е да си купим един или два допълнителни твърди диска с големина от 1 или 2 терабайта, които да ни осигурят информационен архив. В професионалния живот на отделния човек обаче това често е недостатъчно. Не само като обем на пространството за съхранение на данни, но и като работна функционалност. За домашните потребители също вече не е достатъчно просто да имат персонален компютър, свързан към интернет и резервен твърд диск, на който да прехвърлят информацията си. Личната употреба на компютри и мобилни устройства често изисква прехвърляне на данни, осъществяване на отдалечен достът до дадено устройство, споделяне на архив, на приложения и др. операции.

Интегрирана технологична среда

Компании като Dropbox, Google, Apple, както и десетки други, и дори мобилните оператори, вече предлагат определено количество дисково място за съхранение на данни, което потребителите не заплащат. Това обаче е само и иденствено място за архив, какъвто е добре всеки са има, но не е достатъчно надежден “информационен склад” за данните и спомените ни. Причината за това е, че всяка компания има условия за използването на услугите, които предлага. Когато те идват като подарък и не плащаме за тях, нямаме гаранция при техническа авария или загуба на данни, а често дори собственото ни съдържание не е формално наша собственост, защото стои на чужда компютърна инфраструктура, за която не плащаме.

Светът се движи все повече към интегрирана технологична среда, в която лични компютри, мобилни телефони, таблети и дори телевизори, хладилници, кухненска техника и др. започват да работят в единна технологична среда (екосистема), която човек управлява чрез лаптопа си или чрез софтуерно приложение на мобилния си телефон. Това дава възможност да изключим и включим бойлера си дистанционно, да нагласяме температурата в хладилника или тази, която да поддържа отоплителната ни инсталация, да контролираме десетки други процеси в дома си. Във фирмите пък, технологиите отдавна са обърнати към възможността за обмен на данни и към работа в единна и често споделена IT среда. 

Облачни компютърни услуги

Понятието "Облачен компютинг" (Cloud computing) звучи меко казано странно, както на български, така и на английски, езикът на който е измислен терминът. То означава много неща, които са объркващи за потребителите и с които търговците често спекулират. На ниво компютърна инфраструктура, Облачният компютинг означва наличие на система от свързани помежду си компютърни единици (клъстър от физически сървъри). Върху такава система, чрез виртуализационна технология и симулация на компютърни ресурси като изчислителна памет, процесорни ресурси и място за съхранение на данни, се създават много на брой виртуални компютърни единици (“облачни сървъри” или “облачни компютъри”). Те работят върху физическия компютърен клъстър, които ги поддържа, но образно казано, чрез виртуализационната технология са откъснати от него.

Така се получава изчислителна система с висока производителност, в която компютърните инстанции могат да бъдат създавани местени, спирани, пускани, преинсталирани и т.н. в стандартизирана среда. Когато такава виртуализирана компютърна среда бъде свързана към масив за съхранение на данни (или още "Мрежа за съхранение на данни") се получава инфраструктура, която можем да наречем компютърен облак.

В такъв компютърен облак, излизането извън строя на даден физически компонент, не създава проблем, заради наличието на излишък на изчислителни ресурси. В най-добрите примери за облачни компютърни системи например има функционалност която се нарича “Висока наличност” (High Availability). В зависимост от вида облачна технология и инфраструктура, такава намалява евентуалното прекъсване на работата на отделна компютърната инстанция или пък изцяло елеминира всякакви сривове.

Много важно предимство на компютърния облак е, че към него могат да бъдат добавяни физически компютърни компоненти, тоест още компютърни ресурси без той да спира работа. Тоест компютърната инфраструктура е "еластична" и може да бъде увеличавана и намалявана с определени параметри с цел промяна на работния капацитет.

Какво дават облачните компютърни технологии на фирмите?

Най-важното, което облачните компютърни технологии дават на бизнеса е висока производитилност и разнообразие от възможности за организиране и подобряване на работните процеси. Представете си например как една фирма с три или повече физически обекта - магазини, складове, офиси и т.н. - организира целия си документооборот, синхронизира складови наличности, доставки, информация за услуги и продукти и стотици други дейности, които изискват координация на работните процеси. Повечето фирми използват компютър като локален сървър, имат утежнена кореспонденция или поддържат няколко работни бази данни.

Облачните компютърни технологии позволяват на бизнеса да организира описаните по-горе и редица други работни процеси далеч по-ефективно чрез т. нар. "Частен компютърен облак" (Private Cloud). Това е виртуален сървър, работещ върху някаква облачна компютърна система, която се намира физически в център за съхранение на данни. Служителите на компанията се свързват към един или повече такива облачни сървъри всеки път когато искат да използват дадена информация, била тя данни за складова наличност, документ, текст, изчисление и изобщо всякакъв информационен запис, необходим за група от хора и свързан с определен работен процес. Все по-често работният компютър в офиса се използва предимно за команден терминал, чрез който с едно натискане на мишката и безплатна програма като “Майкрософт отдалечен компютър” (Microsoft Remote Desktop) потребителят се връзва към офисния облачен компютър и работи в него.

Офисният облачен сървър, върху който може да има много инсталирани персонални облачни компютри, работи като обща система за бизнес организация, комуникация и логистика за цялата фирма. Ако той е истински "Облачен сървър" (тоест, ако работи върху облачна компютърна система, а не е обикновенна виртуализирана компютърна инстанция, която работи върху единичен физически сървър), тогава фирмата, която го използва има високи гаранции за непрекъсваемост и за защита на данните. В зависимост от използваната облачната компютърна технология са налице и услуги като вече споменатата“"Висока наличност" или "Защита от срив" (Failover).

Облачните компютри подобряват бизнес логистиката, оптимизират работните процеси, осигуряват стандартизирана и безопасна работна среда, повишават ефективността, често дори намаляват разходите за технологии в дадена организация и много важно - дават гъвкавост по отношение на необходимите компютърни ресурси и броя на работните станции. Те помагат на бизнеса едновременно да повиши ефективността и да има прогнозируемост на разходите си.

В следващите години ще ги виждаме все по-често в действие и преминаването към тях е много вероятно да промени архитектурата и функционалността на личния работен компютър. Твърде вероятно е той да стане още по-малък, с минимален твърд диск и да преживее редица други промени. 

Какви са предимствата на облачните услуги в личната сфера?

При използването на компютър за лични нужди, хората имат по-малка нужда от рязко увеличаване на изчислителните ресурси или от друга функционалност необходима в офиса. В същото време е много удобно да имаме компютър, който стои някъде в сигурен и добре защитен център за данни, който можем да достигаме отвсякъде чрез Интернет. На такъв "Облачен персонален компютър" ("Облачно PC", "Облачен десктоп", "Виртуален десктоп" и т.н.) можем да държим важни файлове, работни документи, програми и всякаква информация, които искаме да достъпваме отвсякъде, независимо къде се намираме физически. Има програми като споменатата по-горе “Майкрософт отдалечен компютър”, които с едно натискане на мишката превръщат личния ни десктоп или лаптоп в комуникационен екран и клавиатура, и ни дават възможност да работим върху "Облачния компютър". При пътувания можем дори да не носим лаптоп, а да използваме други устройства - мобилен телефон, таблет или какъвто и да е настолен компютър.

Ограниченията за използването на ел. поща, Facebook, Google и други уеб сайтове в различни Интернет мрежи, в различни региони (заради филтриране на Интернет трафика в държави като Китай, например), предпазването от компютърни вируси, необходимостта да използваме едни и същи програми и Интернет настройки (включително да търсим в Google със специфичните особености в резултатите, настройките и услугите, които търсачката предоставя в отделните държави) са само няколко от дългия списък удобства, които предоставя облачният персонален компютър. Най-голямото му неудобство пък е месечната такса, която трябва да заплащаме, за да имаме такъв. Цената на дадена стока и услуга обаче зависи не само от записаната цифра, а най-вече от това дали и доколко даден продукт или услуга са ни необходими.

Често си мислим, че когато избираме технологии имаме реален избор какво и доколко да използваме. За съжаление изборът ни често се свежда до това дали да използваме дадена технология или да не го правим. Мобилните ни телефони, таблети и дори персоналните ни компютри все повече започват да използват софтуерни приложения, които изискват постоянна Интернет връзка и са конфигурирани с редица други технически условия. Не е далеч моментът, в който Майкрософт и другите водещи компании ще променят окончателно модела на използване на софтуер. Много вероятно е скоро да не можем да си купуваме софтуер срещу еднократна такса, а да сме принудени да използваме такъв само и единствено под формата на месечен абонамент.

Разбира се алтернативи винаги ще има. Това им е хубавото на технологиите. Единствените неща, от които си заслужава да се предпазваме, са вероятно да не загубим контрол върху начина на използване на технологиите и да не загубим данните, и документираните важни моменти от живота си. Затова си заслужава да помислим какво ни е необходимо, да отделим време и да потърсим облачни услуги или техни домашни алтернативи, които ни вършат работа на разумна цена.