Ще се превърне ли Узбекистан в Северна Корея?

За временно изпълняващ длъжността президент на Узбекистан на 8 септември беше обявен министър-председателят на републиката Шавкат Мирзияев – онзи същия чиновник, когото експертите смятаха и по-рано за основен кандидат за поста на държавния глава.

Да припомним, че последният се оваканти след смъртта на несменяемия в продължение на 26 години лидер на Узбекистан Ислам Каримов. Идването на власт на правителствения шеф означава продължение на авторитарния курс, утвърдил Узбекистан сред най-непоклатимите тоталитарни режими на планетата.

59-годишният Мирзияев оглави Министерския съвет през 2003 г. и постепенно се превърна в едно от най-влиятелните лица в обкръжението на Каримов – преди него нито един премиер не успя да се задържи толкова години на поста си.

Сивият кардинал

В голяма степен укрепването на своите позиции в ташкентския „двор“ Мирзияев дължи на близостта си с всесилния шеф на Службата за национална сигурност Рустам Иноятов. Всъщност за всеки, който поне малко се ориентира в тънкостите на клановете и групите за влияние в Узбекистан, никога не е било изненада, че именно двойката Иноятов-Мирзияев ще определя бъдещето на страната след Каримов.

Приема се, че шефът на узбекистанските чекисти ще остане в ролята на „сив кардинал“, ръководещ разстановката на властовите сили във вътрешната политика, а Мирзияев ще представлява републиката на международната арена, ще танцува с народа в Деня на независимостта и ще представя от страниците на официалните медии успехите на демократичните реформи.

Очевидно точно това ще се случва докато не се наложи смяна на самия Иноятов, който вече навърши 72 години и здравето му, според слуховете, се влошава – твърди се, че ръководителят на спецслужбите е сериозно болен от диабет.

Приемниците на покойния президент с летящ старт започнаха да провеждат политиката на Каримов, който в името на запазването на президентската длъжност в продължение на четвърт век не веднъж пренаписа Конституцията (по-късно този прийом бе взет на въоръжение в Белорусия и Русия). Според основния закон на страната при невъзможност на действащия президент да изпълнява задълженията си, неговите пълномощия временно се възлагат на председателя на Горната камара на парламента. Освен това в следващите три месеца трябва да бъдат проведени предсрочни президентски избори.

Конституция ли?

До 2011 г. този текст от Конституцията предвиждаше, че временният държавен глава може да бъде избран в десетдневен срок само измежду депутатите в парламента. След изменението му бяха изказани предположения, че то е направено именно в интерес на Мирзияев.

Но новият узбекистански тандем не пожела да изпълнява дори пренаписаната норма – представителят на парламента, ръководителят на Сената Нигматил Юлдашев беше отстранен от власт, както съобщи официалната информационна агенция УзА, а председателят на законодателното събрание си направи напълно непредвиден от Конституцията самоотвод и предложи „по целесъобразност временно възлагане на изпълнението на задълженията и пълномощията на президента на Република Узбекистан на министър-председателя, отчитайки неговия многогодишен опит на ръководни длъжности в органите на държавната власт и администрацията, както и уважението сред населението“.

На съвместно заседание на двете камари на парламента, това предложение, разбира се, беше прието без нито едно възражение.

А сега по отношение на „уважението сред населението“.

Мирзияев, който преди да стане правителствен шеф, беше хоким (губернатор) на Самаркандска и Джизакска области, е недолюбван дори от някои привърженици на авторитарните методи на Каримов заради прекалено твърдите си методи на управление. Още повече, когато премиерът дълго време е отговарял за местната каторга в републиката – ежегодното събиране на реколтата от памук, за което принудително в последните години бяха привличани дори деца. Кампаниите за събиране на „бялото злато“ бяха съпроводени с многобройни нарушения от страна на властите, болести, наранявания и смърт на натирените по полето хора. Но Мирзияев се справяше с работата си – реколтите бяха събирани и памукът остава една от основните стоки за износ на републиката, макар делът му постоянно да намалява.

Методите на Мирзияев

За методите на Мирзияев, които той е използвал непосредствено в отношенията си с подчинените, може да се съди само по слухове. Така, по думите на правозащитници, още като хоким на Джизакска област Мирзияев пребил преподавател от местния университет, който отказал да изведе студентите да берат памук в проливен дъжд. Вследствие на нараняванията той починал. Още по-фрапираща изглежда историята, според която Мирзияев лично е застрелял момче, позволило си да пасе крава на държавна земя.

Доколко конкретно тези обвинения са верни, е трудно да се съди, но е факт, че Мирзияев се задържа много дълго като премиер при Каримов, който самият бе известен с резкия си нрав, както са факт и непрестанно циркулиращите в узбекистанското общество слухове за шамарите и ругатните, които правителственият шеф е раздавал на чиновници, и това навежда на мисълта, че може би не са далеч от действителността.

Веднага след първите съобщения за болестта на Каримов много медии, започвайки да гадаят кои ще са неговите възможни наследници и включвайки сред тях Мирзияев, му приписаха „проруска“ ориентация. Някои дори използваха за доказателство, че загиналият през 2013 г. Бабур Усманов – племенник и предполагаем наследник на руския милиардер Алишер Усманов, родом от Узбекистан, е бил женен за племенницата на правителствения шеф. Самият Мирзияев, ставайки временен държавен глава, вече успя да се изкаже в тозу дух, че „приоритет на външната политика на Узбекистан е развитието на страните от ОНД и на първо място – последователно развитие и всестранно укрепване на дружеските връзки с Русия“.

Но, струва ми се, за Кремъл е рано да записва Ташкент сред верните си съюзници. Ако се вярва на думите на Мирзияев за това, че външната политика на Узбекистан ще продължи курса на Каримов, това означава, че републиката, както и преди ще балансира в допирната точка на интересите на САЩ, Русия и Китай. Още повече, че на преден план ще бъдат именно „националните интереси“, или казано по-просто – съхраняването на действащия режим, което предполага лесен преход от единия лагер в другия, ако обстоятелствата го изискват.

Още в началото на новия век, след като Узбекистан излезе от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и сведе до минимум активността си в покровителстваните от Русия постсъветски структури, като паралелно с това разположи на своя територия военни бази на САЩ и Германия, изглеждаше, че Каримов окончателно къса с Москва. Обаче след 2005 г., която бе белязана от жестокото потушаване на бунта в Андижан (само по официални данни там загинаха най-малко 180 човека), Каримов внезапно напусна редовете на американските си съюзници, върна републиката в ОДКС, а руският „Лукойл“ моментално се включи в проекта „Арал“, в рамките на който се очакваше добив на нефт и газ от дъното на пресъхналото Аралско море.

Заиграване с Вашингтон

След това Ташкент отново започна да се заиграва с Вашингтон, а републиката пак напусна ОДКС с мотива, че официалната власт „не е удовлетворена от плановете за засилване на военното сътрудничество между държавите“ в този алианс, които не съответстват на политиката за неутрален статут на страната.

Сега Мирзияев също твърди, че няма да допусне никакви военни бази на територията на Узбекистан. Страната, по неговите думи, ще се придържа към политика на „неприсъединяване към каквито и да е военно-политически блокове, недопускане на разполагане на военни бази и обекти на други държави на територията на Узбекистан, както и изпращане на наши военни извън пределите на страната“.

Що се отнася до отношенията със съседите и тук едва ли са възможни промени – така, че всички останали от времената на Каримов спорове, като граничния с Киргизия, или този около строителството на Рогунската ВЕЦ в Таджикистан, ще получат своето продължение.

По отношение на продължаването на каримовската линия във вътрешната политика, то тук като отчитаме репутацията на новия лидер, трябва да очакваме само продължаващо засилване на репресиите срещу инакомислещите и пълно ограничаване на гражданските свободи, доколкото с тях и в момента има сериозни проблеми.

Само невероятно стечение на обстоятелствата може да предотврати по-нататъшното „затягане на гайките“, още повече, че обстановката в региона, който граничи с Афганистан и е зона на активност за емисарите на „Ислямска държава“, не позволява на властите да се отпуснат – ислямистките идеи могат да се окажат крайно привлекателни сред бедните слоеве на узбекистанското население. А такива са две трети от хората в страната, в която средната заплата се колебае в рамките на 100-150 долара месечно.

Макар да е възможно, превръщането в аналог на Корейската народно-демократична република не заплашва Узбекистан, но сриването на страната по отношение на спазването на човешките права, корупцията и затварянето към света до нивото на Туркменистан, е напълно по силите на Шавкат Мирзияев.

----

* Анализът на руския журналист Пьотр Бологов е публикуван в независимото интернет списание „Спектр.Пресс“, откъдето го препечатваме.