Защо, та защо българинът почивал в Гърция? Ами защото не може да почива в Италия, затова. 

80 000 българи прекараха четирите почивни дни в началото на септември в гръцки курорти. Десетки хиляди са резервациите за следващите четири почивни дни около 22 септември – празник, чието название затруднява мнозина, но не и съседското дете, за него то е Първа есен, щом на 22 март е Първа пролет.

"Българинът се видя с пари и ето резултата“ – каза по този повод премиерът Бойко Борисов и раздели народа в деня на Съединението на повече мнения, отколкото териториите, на които ни е разцепил Берлинският договор. 

Ами, може и да е прав – рекоха едни, - щом пътуват хората до гръцките плажове, значи имат пари, то без пари не става. Не, не е прав – казаха други, - почивката в Гърция е по-евтина от почивка в България, не е от забогатяване този избор, а точно обратното, от правене на сметки. Нито едното, нито другото – смятат трети, - просто в Гърция има добро съотношение между качество и цена, у нас и в най-тузарския хотел да отседнеш, не знаеш дали няма да ти пробият тъпанчетата с чалга и на какъв строеж ще се наслаждаваш през прозореца. И в България има страхотни места за почивка, но нали сме чуждопоклоници – въздъхнаха умерените патриоти. Че те част от гръцките плажове са си изконни български – отвърнаха им радикалните патриоти. 

Такива спорове се разгоряха след първата септемврийска партида от четири почивни дни, втората ще сложи нови съчки в този огън. По един въпрос обаче спорещите страни не изпитаха никакво желание да се задълбочават – забогатял ли е наистина българинът, видял ли се е с пари, или точно обратното – обеднял е. В страната ни витае някакъв негласен консенсус за бедност. 

Бедността не е порок и това е единственото хубаво нещо, което може да се каже за нея. Има и още едно сравнително добро качество – бедността е субективна. Бедни хора могат да се възприемат като богати, както и обратното. Защо у нас статистиките показват едно, а усещането на хората е друго? Защо, когато премиерът дава пример с увеличаващи се спестявания в банките, хората говорят за мизерия? Защо всички се смятаме за бедни, макар никога да не сме били кой знае колко по-богати? Ами точно защото субективните неща не зависят от числа, проценти и други математически аргументи. 

Ние се чувстваме бедни, не защото не можем да си купим хляб, а защото съзнаваме, че сме ощетени – от криминалната приватизация, от некадърното и корумпирано управление на страната ни през повечето години след 1989-та, от арогантността, с която се подминава грижата за възрастните, слабите, болните. 

Ние се чувстваме бедни, не защото не можем да си осигурим покрив, а защото парите у нас се разпределят обидно несправедливо. Те отидоха не при можещите, отговорните, полагащите труд, знаещите, почтените. Те изтекоха при наглите, мускулестите, хилавите с остри лакти, приведените, обслужващите. 

Ние се чувстваме бедни, не защото не можем да отидем на почивка в България, а защото, когато отидем, плащаме за престой в стаи, които вече веднъж сме платили, защото знаем чий е хотелът и ни е ясно, че е построен с откраднати пари – от нас.

Ние се чувстваме бедни, не защото се налага да водим децата си в грозновати училищни сгради и да лежим в мизерни болници, а защото знаем, че и училищата, и болниците щяха да са в много по-добро състояние, ако някой търсеше сметка на тийнейджъри, които „правят“ сделки за милиони, ако на кирливите ризи, подхвърлени от Цветан Василев, се гледаше като на повод за разчистване и подреждане на пералното помещение, в което се препират откраднати от нас пари и т.н.

Най-накрая, ние се чувстваме бедни, защото това е начинът да се чувстваш почтен. След като тук не се забогатява от труд и знания, не е срамно да си беден. Напротив, нещо като отличие е. Няма нищо срамно да си го закичим.  

Ние сме бедни хора в държава с добри икономически показатели. И ходим на почивка в Гърция – държава с лоши икономически показатели, в която живеят богати хора. Може пък и да донесем оттам нещо повече от тен и пясък в обувките. Нали е речено: гърците са го измислили!