„Нека да предизвикаме национален дебат за бъдещето на Бузлуджа, ако ще и референдум - готови сме за тази стъпка”. Това обяви кметът на Казанлък Галина Стоянова (ГЕРБ) на дискусия в НДК за бъдещето на монумента. По думите й по-голяма част от гражданите на Казанлък са съгласни обектът да бъде реставриран, пуснат в експлоатация и така да привлича туристи.

„Но има съпротива. В България сме разделени политически и това много пречи на Бузлуджа. Станахме ли по-големи демократи като сринахме Мавзолея?! Освен това вандализмът продължава и обектът се руши. Това не зависи от общината, мястото е държавна собственост”, каза Стоянова.

Тематичната вечер в НДК бе организирана от фондация „Проект Бузлуджа”. Инициатор е завършилата архитектура в Берлин Дора Иванова (25 г.). Нейната цел е да провокира обществото най-сетне да реши съдбата на рушащия се от години обект, известен сред младите като „летящата чиния”. Бузлуджа е открит през 1981 г. като Дом-паметник на партията, но сега няма статут на културен паметник. Всяко лято БСП организира там националния си събор.

Панорамен асансьор ще качва посетителите на различни нива от историята на страната.
На върха ще има панорамна площадка - перфектно място за селфи туристите.

Арх. Иванова е положила огромно количество труд да събере цялата информация за строителството и сегашното състояние, да разработи идейни (неангажиращи) проекти и дори да открие възможности за европейско финансиране. Точно идейните проекти предизвикаха острата реакция на Георги Стоилов - 87-годишният автор на Бузлуджа, завършил Московския архитектурен институт и проектирал централата на БНР,  х-л „Рила” в София, ММЦ-Приморско, хотели по Черноморието. Когато арх. Иванова започна да споделя провокативни идеи за това как Бузлуджа би могъл да се превърне в музей на комунизма, зала за концерти, клуб-ресторант или дори спа хотел, арх. Стоилов не издържа, изрече: „Това са глупости” и напусна залата.

Минути по-рано създателят на монумента се върна назад във времето и разказа:

„За Бузлуджа участвах в конкурс и спечелих. Обемът наподобява космическо тяло, мащабът е планетарен, героичен, а 12-метровите петолъчки са по-големи от тези на Кремъл. Първоначално 70-метровият пилон беше заложен в купола, но ветровете там са толкова силни, че щеше да разбие конструкцията и го изнесох отвън. При строителството беше използван много як железобетон и бандитите сега явно са използвали гранати и бомби, за да пробият покрива. Състоянието на Бузлуджа е ужасяващо, а бъдещето – неизвестно.”

По-късно арх. Дора Иванова заяви, че за нея най-смислено е обектът да се консервира, реставрира и превърне в монумент на националната историческа памет, в който по атрактивен начин ще се представят различни етапи от историята на страната. По предварителни изчисления операцията би струвала 2,5 млн. лв., ако не се налага конструктивно укрепване. След ремонта обектът би могъл да носи 500 000 лв. годишно, колкото ще струва и издръжката му.

Мястото и сега привлича немалко туристи, въпреки разрухата. Специализираният сайт за пътувания „Трип адвайзър” нарежда Бузлуджа на четвърто място в класацията на българските забележителности след Рилския манастир, храм-паметника „Св. Александър Невски” и Белоградчишката крепост. А преди 3 години друг уеб портал го постави сред 30-те най-красиви изоставени места в света.

Вътрешните зали ще се ремонтират и пригодят за презентации и различни събития.

По думите на Дора Иванова монументът може да се обнови с европари по програма „Региони в растеж”, която позволява финансиране на обекти със статут на културна ценност. Но първо мястото трябва да бъде признато за паметник на културата. Преди две седмици обаче министър Вежди Рашидов обяви в парламента, че Бузлуджа няма статут на паметник и не се обмисля финансиране на ремонта.

През юни т. г. за идеята на арх. Дора Иванова разбра и министър-председателят Бойко Борисов. По време на посещението си Казанлък премиерът коментира:

„Интересен проект, ще го разгледаме, ще се опитаме да спрем разрухата там. Аз съм против непрекъснато да се отрича всичко и да се правят квалификации като тоталитарно изкуство. Да го дадем на архитектите, на професорите, и те да направят нещо, това ще е добре и за държавата”.

Строителството на монумента по време на комунизма е струвало 14 млн. лв. тогавашни пари, а заедно с пътищата и другата прилежаща инфраструктура сметката е излязла 25 млн. лв.