АНЯ ЕТЕЛ, ХОЛГЕР ЦШЕПИЦ

Марио Драги бе твърде нескромен.

"Парично-кредитната политика никога не е работила по-добре, отколкото сега", хвалеше се председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) на първата пресконференция след лятната ваканция.

По-малко от седмица по-късно на италианеца се наложи да се оправдава. Сякаш напук данните на Банката на Италия показват, че твърде привлекателната парично-кредитна политика вероятно не е толкова лесно да бъде пренесена в икономиката, както би им се искало на централните банки. В скорошния месечен отчет Банката на Италия постави нов отрицателен рекорд.

След този задълженията към системата на еврото (така наречения баланс Target2) през август нараснаха с повече от 10 на сто, до 327 милиарда евро. Това надвишава предишния рекорд, който се наложи да бъде публикуван от централната банка в разгара на кризата на еврото през август 2012 г.

Програмата за изкупуване на ценни книжа - ЕЦБ не работи

Един от най-големите спорове от последните години се завръща. Всички трансгранични плащания в еврозоната стават чрез системата Target2. Ако банките на страната получават повече пари, отколкото прехвърлят в други страни, възникват целеви задължения. Ако пък банките превеждат зад граница повече пари, отколкото получават, целевите задължения да появяват в баланса на централната банка.

"Рекордно високото ниво на баланса на Target2 в Италия е сигурен признак на това, че количественото смекчаване (QE) не работи", заявява Фабио Балбони, икономист от банка HSBC в Лондон.

В действителност многомилиардната програма за изкупуване на ценни книжа на ЕЦБ (съкратено QE) трябваше да допринесе за изравняването на дисбаланса в еврозоната. Но всичко, което се случи, бе точно обратното. От момента на старта на програмата QE през март 2015 г. балансът на Target2 отново значително се увеличи.

"Огромните средства, които се появяват с помощта на програмата за изкупуване на ценни книжа, не допринасят за растежа в Италия, парите отиват зад граница", казва Балбони.

При това на Италия спешно е необходим растеж. По данни на скорошно изследване, проведено от Deutsche Bank, Италия е единствената обедняла страна в еврозоната от 1999 г. според обема на икономическото производство на глава от населението. Дори Гърция и Португалия след учредяването на еврозоната могат да се похвалят с неголям растеж. И има много малко шансове за рязък завой в италианската икономика.

Това се отрази най-вече върху трудовия пазар. Равнището на безработица в Италия (11,4 на сто) не е най-високото в еврозоната. Въпреки товаа безработицата сред младежта е 39,2%. Такава голяма разлика няма в нито една друга европейска страна.

"Младежта в Италия я наказват повече от всички", твърди Марко Стринга от Deutsche Bank.

Италия се превръща в политическа загадка

В това, което се отнася за еврозоната, икономистите от Deutsche Bank не са особено оптимистични. Но по мнението им перспективите за Италия са особено мрачни.

"Италия е известна с политическата си нестабилност, но това, което преживяваме сега, не го е имало никога", казва Стринга. Страната се превръща в политическа загадка.

Икономистите се тревожат най-вече от две неща - от опасната зависимост между проблемните банки и отслабващата държава и от предстоящия референдум в края на есента. Италианският премиер Матео Ренци иска да проведе гласуването (задължително на книга) за реорганизацията на Сената. Той като той свърза политическата си съдба с резултатите от тези избори, референдумът косвено стана гласуване за самия Ренци. Той знае, че го подкрепят над една трета от населението, но това не е достатъчно, за да получи мнозинство. последните допитвания показват, че лагерът на тези, които смятат да гласуват против, има малка преднина.

Според Стринга от Deutsche Bank най-големият политически риск съвсем не е политически парализираната Испания или предстоящите избори във Франция и Германия, а Италия и нейният референдум. той не е единственият, който оценява така ситуацията. Рейтинговата агенция Fitch предупреди за възможни последици от планирания референдум:

"Всички политически сътресения или затруднения в банките, които се разпростират върху сектора на реалната икономика, могат да окажат негативно влияния върху рейтинга, който ще присъдим на Италия."

Времето на Италия изтича

Референдумът засяга целия свят на финансите. Смисълът е ясен - времето на Италия изтича. Ако в най-скоро време Рим не успее да извърши радикални промени, една от страните основателки на ЕС ще се превърне в един от най-големите рискове за него. Според аналитици от Morgan Stanley, които се занимават с детайлно проучване на плебисцита, не бива да очакваме успех. Експертите оценяват едва на 35 на сто вероятността Ренци с референдума си да излезе от затруднителното положение. След това вероятно ще се появи преходно правителство, изглежда, дори наачелос Ренци, но то също умишлено ще бави процеса на реформите.

Но безпокойство у аналитиците буди друг сценарий, при който Ренци със своя референдум се проваля с гръм и трясък, и, като за капака, планираните избори носят победа на популисткото движение "Пет звезди", което е против европейския курс. Макар че експертите не смятат, че Италия ще напусне еврозоната. Но е изключително висок рискът, че след това ще бъдат отменени реформите,  дългът ще продължи да нараства.

Но дори без този екстремален сценарий бъдещето на страната е достатъчно мрачно. За да се възстанови, на страната й е необходимо евтино евро. Според изчисления на Morgan Stanley в Италия еврото е преоценено примерно с 15 на сто. По-неизгодна е еврозоната само за Гърция. Пазарите недооценяват огромните рискове за италианските ценни книжа и акции.

Поне за облигациите финансовите пазари сега могат да не се безпокоят. Защото програмата за изкупуване на ценни книжа от ЕЦБ гарантира, че стойността им няма да падне рязко. Това обещание Драги ще изпълни.

----

Коментарът е от германския вестник "Ди Велт".