Ислямският проповедник и лидер на движението "Хизмет" Фетхуллах Гюлен за пръв път пряко обвинява Ердоган – турският президент сам е организирал опита за преврат в страната. Целта му била да се разправи с неудобни нему хора.

Гюлен изразява тезата си пред журналисти от влиятелния германски седмичник за политика "Ди Цайт" и от най-тиражния испански всекидневник "Ел Паис". Ислямският проповедник е приел журналисти от двете издания в имението си в Сейлърсбърг, щата Пенсилвания, където от 1999 г. живее в изгнание.

След опита за преврат в Турция на 15 юли т. г. Ердоган обвини Гюлен, че стоял зад пуча и поиска САЩ да го екстрадират, за да бъде съден. Някогашният му съратник и впоследствие върл враг категорично отрече да има нещо общо с метежа, дори го осъди.

"Че самият Ердоган би могъл да стои зад преврата, в началото ми се струваше като една от възможностите. През последните дни стигнах до твърдото убеждение, че това е така. За това свидетелстват и нови разкрития в Турция", заявява по време на интервюто Фетхуллах Гюлен.

Той е убеден, че Ердоган е искал да използва опита за преврат, за да укрепи още повече властта си, като уволни хиляди и ги изпрати зад решетки – все неудобни за него хора.

Държавният произвол се стоварвал върху служители в министерства, военни, полицаи и магистрати, но и върху адвокати, бизнесмени, жени и дори деца.

Относно положението на неговата религиозна общност в Турция Гюлен заявява:

"Това, което сега се случва с нашите симпатизанти, не ме изненадва. В човешката история непрестанно са били преследвани вярващи, посвещавали живота си в служба на други."

По повод упреците на Анкара, че движението му "Хизмет" е вкарало хиляди свои хора в администрацията, полицията, армията, в университети и училища, за да подкопават властта, Гюлен е категоричен – бил привърженик на демокрацията. Никога не е призовавал привържениците си да подкопават устоите на турската държава.

На въпрос дали сега е в състояние да помогне на преследваните от Ердоган негови привърженици, Гюлен отговаря с покруса:

"Не. Те могат да намерят упование единствено в ценностите си."

Тези хора постъпили правилно – след опита за преврат и отправените към тях обвинения в организирането му, не проявили желание за мъст.

"Те се придържат към основния принцип за помирение, който е присъщ на всички големи религии", казва Гюлен и пояснява: "Сега, когато нашите хора са преследвани, аз съм твърде далеч от мисълта да ги призовавам към съпротива, камо ли към мъст. Мога само да осъждам случващото се с тях като произвол на параноидни политически лидери".

На въпрос дали може да гарантира, че негови хора все пак не са участвали в опита за преврат, Гюлен отговаря:

"Който твърди, че ние сме били превратаджии, той трябва и да го докаже. Не ние трябва да доказваме, а онези, които ни обвиняват. Който и да е инициирал този метеж, той е действал срещу избраното правителство и срещу моите морални принципи."

Гюлен не се страхувал от екстрадиция, САЩ били правова държава. Липсвала му обаче някогашната Турция:

"Родината има своето собствено място в сърцето ми. Винаги копнея за Турция. Живея с носталгията. Ако умра в Америка, искам трупът ми да бъде пренесен в Турция и да бъда погребан до майка ми."

На упреците на Ердоган срещу движението му Гюлен заявява:

"Противопоставям се на обвинението, че с училищата си "Хизмет" предизвикало разцепление на Турция. Ние поддържаме 1000 училища в над 170 държави. Ердоган се надяваше да го обявим за предводител на всички мюсюлмани. Очакваше от нас, че ще лобираме за него в цял свят. Когато това не се случи, той се обърна срещу нас. Сега си отмъщава."

В миналото Гюлен подкрепял Ердоган, защото обещавал да подготви Турция за членство в Европейския съюз – да съблюдава човешките права и да укрепва демокрацията в страната.

Гюлен твърди, че винаги се е обявавал за членство на Турция в ЕС:

"Преди 20 години, когато говорех за прием в ЕС, привържениците на Ердоган ме проклинаха като противник на исляма. Те бяха на мнение, че подобно членство е против исляма."

Относно конфликтите вътре в ислямските общности Гюлен е самокритичен: "Може би ние, мюсюлманите, някъде сбъркахме. Може би сега Бог иска да ни накаже. Бог знае, ние не." Ислямът сега се намирал в тревожно състояние: "Ние, мюсюлманите, няма да сме в състояние сами да го променим. Нужна ни е подкрепата на демократичните държави, за да можем да преодолеем проблемите си."