Европейските министри на отбраната обсъдиха днес в Братислава създаване на общи отбранителни способности на Европейския съюз. Великобритания, която се очаква да напусне ЕС, обяви, че до последно ще налага вето на инициативата, която досега беше замразена заради нейната съпротива.

Идеята за отбранителен съюз в рамките на ЕС е френско-немска, но срещата разгледа и проекти на Италия и други държави-членки, каза ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини. Тя подчерта, че общата европейска отбрана не означава създаване на обща европейска армия, което сегашният договор на ЕС не позволява.

Германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен и френският ѝ колега Жан-Ив Льо Дриан обосноваха инициативата си със заплахите, които заобикалят Европа, нуждата тя самостоятелно да може да отстоява интересите си и да има международна тежест съответна на икономическата ѝ мощ, по-рационалното използване на ресурсите, които сега всяка държава членка поотделно харчи за отбрана. Те подчертаха, че европейската отбранителна инициатива не е насочена срещу никого и няма да подкопава НАТО, страхове от което изрази Фалън.

Фон дер Лайен подчерта, че с целите си разходи за отбрана 28-те членки на ЕС постигат малка част от способностите на САЩ и следователно трябва да координират програмите.

"И Европа е много бавна...При миналите кризи европейският отговор дойде месеци по-късно", каза тя. "Тази немско-френска инициатива не е насочена срещу НАТО", добави Фон дер Лайен. "Силна Европа и всчико, което подсилва Европа, подсилва и НАТО".

Идеята включва създаването на общи европейски сили, общ щаб на европейските операции, координация на отбранителните промишлености, съвместна разработка на оръжия като хеликоптери и дронове, засилване на киберзащитата.

"Важно е също, че това не е крачка към европейска армия", каза Фон дер Лайен. "Става дума различните способности на европейските държави да бъдат по-добре съчетани, така че по-добре и по-бързо да бъдат използвани заедно". 

"Не говорим за европейска армия. Говорим да се засили способността за действие на ЕС", каза Льо Дриан.

"Ние напускаме ЕС, но оставаме ангажирани със сигурността на Европа, ще изпратим още войски в Естония и Полша догодина", каза Фалън, визирайки решение на НАТО за засилване на източния му фланг. "Съгласни сме, че Европа трябва да се подсили срещу предизвикателствата на тероризма и миграцията. Но ние ще продължим да се противопоставяме на всичски идеи за европейска армия или за европейски армейски щаб, които просто ще подкопаят НАТО. НАТО трябва да остане крайъгълният камък на нашата отбрана и отбраната на Европа". 

За разлика от Великобритания, Германия и Франция подчертават, че в НАТО решенията се вземат с единодушие, следователно неевропейски държави като САЩ, Канади и Турция имат вето върху интересите на ЕС в областта на сигурността и отбраната. Берлин и Париж говорят за "европейски стълб" на НАТО.

Според Лондон европейски правомощия в отбраната, която засега е поле от строго национална компетентност, погазват суверенитета на държавите-членки. 

Като основа на общите европейски сили предложението посочва съществуващия немско-френски корпус, както и т.нар. бойни групи на ЕС, многонационални формирования, които съществуват на хартия, но никога не са използвани в 17-те мироопазващи или цивилни операции на съюза по света.

Лисабонският договор предвижда и възможността  за т.нар. "постоянно структурирано сътрудничество". То означава, че държавите-членки, които желаят могат да си поставят общи задачи и да изградят общи способности в областта на отбраната. 

Тъй като срещата е неформална, тя не може да взема решения, но подготви почвата за тях, казаха Фон дер Лайен и Могерини. Темата е в дневния ред на среща на върха на ЕС през декември. 

Въпреки че гражданите му гласуваха за излизане от ЕС на 23 юни т.г., Обединеното кралство остава член на съюза и запазва всички права и задължения в него, включително правото си на глас, докато преговаря за условията на раздялата. Преговорите още не са започнали и според договора на ЕС могат да продължат не повече от две години.

Петима няма да чакат Петко, казва Могерини

На финалната си пресконференция Могерини подчерта, че желаещите да се интегрират в отбраната европейци няма повече да чакат положителен знак от Лондон.

"Наистина, аз съм готова да разгледам тази опция", каза тя за постоянното структурирано сътрудничество. 

В същото време подчерта, че в днешните дебати не е имало противоречия между 28-те.

"За три часа обсъждания не чух нито веднъж думата "вето", думата "блокиране" и думата "армия", каза Могерини.

Тя обяви, че  през ноември ще е готова да предложи на държавите-членки "специфични действия", полагащи началото на отбранителен съюз в ЕС. Между тях тя изброи засилване на 17-те международни операции и цивилни мисии, които ЕС провежда сега, реформа на системите им на финансиране и генериране на силите, постоянното структурирано сътрудничество.

Фалън обаче, говорейки отделно пред журналисти, представи друго резюме на дискусията:

"Има държави-членки, които биха желали да видят ... единен набор от сили. Това на мене ми звучи, като европейска армия и ние ще му се противопоставим".

Столтенберг: Допълване на НАТО - да, дублиране - не 

"Няма никакво противоречие между силна европейска отбрана и силно атлантическо сътрудничество с НАТО", каза генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг, който участва в срещата. "Всъщност силна Европа прави НАТО по-силна. Това, от което се нуждаем, е да видим Европа, която осигурява способности в допълнение на НАТО и е важно да се избегне дублиране".

Могерини посочи, че в момента 28-те членки на ЕС инвестират в отбрана половината на това, което инвестират САЩ, но като резултат получават 15 на сто от американските способности. Столтенберг добави, че при евентуалното излизане на Великобритания от ЕС 80 процента от разходите на НАТО за отбрана ще се покриват от страни извън ЕС като САЩ, Канада и Турция, три от четирите батальона, които алиансът ще разположи в Полша и балтийските държави, ще бъдат с неевропейски командири - американски, британски и канадски.

Помолен да коментира намеренията на американски републикански кандидат за президент Доналд Тръмп да намали ангажимента на САЩ за сигурността на Европа, Столтенберг каза:

"Силна НАТО е важна за Европа, но тя е важна и за САЩ...Важността на силната Европа не е нещо, което е алтернатива на силна НАТО".

Той припомни за намесата на алианса в Афганистан след терористичните нападения срещу САЩ от 11 септември 2001 година. Това беше единственият досега в историята на НАТО случай, когато беше задействан член 5 от неговия договор - атаката срещу един съюзник да се приеме като атака срещу всички.