Добър ден, дами и господа,

Честният и открит подход на Реформаторския блок изисква не просто да излъчи кандидат за президент в мое лице и вицепрезидент в лицето на ген. Събев, а и публично да заявя моите намерения спрямо позицията на държавния глава и политическите ми виждания за мястото на тази институция. Ние не си играем на криеница, нито ще пазим вижданията си от криворазбрани тактически съображения.

Смятам националната сигурност на България за свой основен ангажимент. Президентът на страната има тази ключова роля. У нас погрешно тази задача се разбира като функция единствено по линията МВР – Армия – Служби за сигурност. Тази популярна версия не е адекватна дори в момента, в който решим да обърнем понятието във вида – „Сигурност на нацията“. Това е състояние на държавата и обществото, когато са защитени основните права и свободи на гражданите. Нима нашите са защитени при липсата на реформа в съдебната система? Да, териториалната цялост и независимост са важни, но и демократичното функциониране на държавата и нейните органи – също. Гражданските институции, благосъстоянието, здравеопазването, стопанското развитие… са все елементи от сигурността на нацията.

Възелът на този ангажимент не са просто щикове, слушалки и телени огради. Каква национална сигурност, ако нацията е болна? Какво като купуваме скъпа апаратура, но намаляваме парите за лекуване?

Кой и как ще ползва тази апаратура? Знаете на кое място сме по редица критични заболявания.

Каква национална сигурност при такъв размер на бедността? Нима това не създава риск от престъпност или не увеличава емиграцията и обезлюдяването на страната?

Каква национална сигурност, след като на избори блокираха с кибератака основните сайтове на държавата?

При този размер на корупцията не можем да се учудваме на хилядите бежанци, прекарани от каналджии, нали? Твърди се, че милиарди са заловени от контрабанда, но къде са контрабандистите? Някой чувал ли е за тях?

При този размер на корупцията страната ни бе ударена с милиарди – и през една банка (КТБ), и през кражбата „Белене“. Това не е ли удар върху обществото и държавата? Така ли функционират органите в страната? Аз не искам и няма да позволя България да е толкова беззащитна. Не ме интересува кой ще ме атакува, че излизам от конституционните си правомощия. Никой не може да ме убеди, че национална сигурност е отвлечено понятие.

Помня по време на мандата ми в министерството, че се принудихме да създадем комисия, която да изясни чия собственост са язовирите и водоемите в страната. Тотален абсурд! Това не е ли национална сигурност? Колко селища се издавиха? Колко хора загубиха близки? Как мислите, че изглежда националната сигурност за тези хора?

Затова президентът няма право да мълчи, съобразно силните на деня. Напротив, гласът му трябва да се чува силно, когато законът се заобикаля или се подминават интересите на хората. Президентът е избран пряко от народа и е отговорен пред всички – пред тези, които са му гласували доверие и има задачата да спечели доверието на тези, които не са му повярвали в кампанията – за да е президент на всички българи. Родителите ми са от пиринския край, но не мога да разбера, защо трябва процедурата за получаване на български паспорт от българи да е толкова сложна, тромава и скъпа. Това засяга и бесарабските българи, и всички, които търсят родината си. България майка ли е или мащеха?

Имам силата да бъда свободен при назначенията в съдебната власт. Имам силата да наложа вето върху закони, които укрепват монополи или прокарват лобизъм. Не мога да мълча, когато бетонират плажове. Защо държавата обработва с месеци документите на бежанците и в резултат броят им нараства в центровете. Видяхте какво се случва в затворена общност в центъра на Брюксел (Моленбек). Един проблем не се решава, като го преместиш от едно място на друго. В същото време не бива да мълчим, когато изкуствено се насажда страх, а полицията отсъства от ключови зони в градовете ни, където има мигранти.

Дипломатическите усилия са важна функция на държавния глава, но не разбирам това само като парадна представителност. Президентът може да тушира междудържавни напрежения, може да засили и подчертае мястото ни в Европейския съюз и в НАТО – като главнокомандващ. Той трябва да пази достойнството ни пред арогантния натиск на големи държави, свикнали да диктуват. Няма емоции в изпълнението на този дълг. Няма значение дали става дума за съюзник, освободител или съсед – България е над всичко, когато става дума за името и интереса на страната ни. Борисов, а и БСП, прекрасно знаят, че съм много упорит в това отношение.

Убеден съм, че е особено важно в страната ни да се знае предварително какви позиции ще отстояват българските държавници в представителните формати на ЕС и НАТО, а не какво са им казали да изпълним, след като се приберат. Отношението ни към конфликта в Украйна е еднозначно със желанието ми за законност в България. Бяха потъпкани международни споразумения, а Русия потъпка ангажимента си на гарант за териториалната цялост на Украйна. Сред цялата тази агресия хиляди загубиха живота си. Няма как цивилизована европейска България да одобрява такава политика. Същото се отнася и за поведението на Турция, при опитите им да практикуват демокрация, както и в желанието им да изнудват Европейския съюз. Те са наш добър съсед и съюзник в НАТО, но България, като част от ЕС, не може да затвори очите си пред това, което търпи турският народ в момента. Ние нямаме право да налагаме демократични стандарти в чужди страни, но имаме право да изискваме такива, когато някой има желание да влезе в общия ни дом. Това не е пречка за добросъседските ни отношения, както и за търговията между двете страни.

Президентът може и съвсем прагматично да проправя пътя на българския бизнес по време на своите посещения. Това също е част от стабилността на българската икономика. Колкото са по-разнообразни пазарите ѝ навън, толкова по-устойчива ще бъде при кризи. Основният ни партньор е ЕС, но това не е пречка да погледнем към Централна Азия, Индия, Китай, Иран, Канада и арабския свят. За съжаление имаме достатъчно безработни и нискообразовани хора, но имаме и пари за обучение от Европейския съюз. Имаме и дефицит на работна ръка в сектори, които не са привлекателни. Време е за прагматичен подход в борбата с бедността. И трябва да си кажем истината, че това не е работа само на социалния министър, а и на всички останали министри. Държавният глава трябва да има силата да казва тази истина, независимо на кого ще се хареса.

Президентът е длъжен да бъде морален и да казва истината. Не толкова, за да го смятат за честен човек или да бъде чист пред съвестта си и пред Господ. Това безспорно е важно, но има нещо по-важно. То се нарича авторитет на държавния глава. Моят приятел Кристиян Таков сигурно ще ми се разсърди, но именно това е територията за правене на политика, надхвърляща буквализма на конституционните правомощия. Това е оръжието, което може да се използва при всеки проблем, несправедливост или обществена криза. Това е светлина, която президентът може да насочва към всички точки на страната и никой не може после да каже, че не е видял, не е разбрал и му е все едно.

С този лост на президентската власт може да се направи много. Може да се защити несправедливо цензуриран журналист – защото е важно за демокрацията. Може да се посети ненадейно дом за сираци, където бият български деца – защото е важно за обществото ни. Може да се провери колко линейки работят по Черноморието – защото е важно за живота на хората, за туризма и за името на страната ни. Възможностите са стотици.

Умишлено ви давам конкретни примери за действия, които никой не свързва с дейността на един президент, но аз ще го правя. Искам да е така, за да не мислят хората, че съм някъде там, далеч, на "Дондуков", и да са наясно, че мразя поговорката „Кучетата си лаят, керванът си върви“. Не, керванът няма да върви по този начин! Ще трябва много работа – всеки ден, всяка нощ. Така разбирам дейността на активния президент. Керванът на страната трябва да стигне до оазис, който е щастието на всеки един човек. Така България ще стане привлекателна първо за българите, които си тръгнаха омерзени от тук, а после и за чужденците, които решат да ни вярват, че могат да спечелят, ако правят бизнес тук. Защото никой не иска да влага парите си в страна, в която самият народ, местните хора не намират път към благополучието.

Днешният избор е важен не заради някоя партия или заради някой от нас, но днес имаме свободата и силата да поемем отговорност за мястото, на което ще живеят децата и внуците ни. Тогава за нас отдавна ще са забравили, може и партиите да ги няма, но България ще е тук. И никой няма да ни оправдае, че сме виждали какво става и нищо не сме направили, за да донесем промяна.

От мен, уважаеми дами и господа, може да очаквате не просто отговорност към националната сигурност, но и особено внимание към сигурността на нацията. Не може да очаквате търпимост към корупцията и към източването на държавата. В мое лице, а сигурен съм и в лицето на ген. Събев, няма да видите мълчаливи хора, които се крият зад националния консенсус и баланса на властите. Имам готовност да бъда проактивен и достатъчно енергичен, за да са наясно всички, че президентът на Републиката живее близо до хората. Дипломатическите ми действия ще тръгнат от силния глас на България сред нашите приятели в НАТО и ЕС и ще продължат през категоричния тон на страната ни спрямо тези, които засягат интересите ни. Мога да съм добър защитник не само на държавата, но и на българския бизнес, за да могат хората тук да живеят добре. Ще следвам посоката на промяната, която искат младите, а не статуквото на тези, които се чувстват уютно в корумпирана среда. Интересите на България са над всичко, но правата на всеки българин са част от моите интереси.

Винаги ме питат на чия подкрепа ще разчитам. Нека ви кажа на чия не искам да разчитам. За мен не искам да гласуват тези, които са щастливи от нивото на корупцията у нас, нито тези, които са доволни от връзкарството и беззаконието – те не търсят нито реформа, нито реформатори. Това не е просто название на някакъв политически блок. Това е желание за промяна. Посоката на тази промяна я сочат децата ни – вижте къде отиват да учат. Това е посоката. Посоката е за свободните хора и силните граждани. Аз знам, че имаме силата да бъдем свободни.

Ще успеем, ако тръгнем всички – вие, съседите ви, роднините, приятелите, познатите… Нямаме време… 6-и ноември е съвсем скоро. Ако пропуснем този шанс, на другия ден някои отново ще честват Октомврийската революция.