Следизборните анализи в Реформаторския блок рискуват да се превърнат в дебат за преференциалното гласуване. Ако отдадем енергията си да спорим по темата заговор на Костов ли е гласуването за Светослав Малинов или е могъща победа на ДСБ над коалиционните партньори, то изводите от този разговор няма да имат значение.

Защото разговорът е нефелен. Нито имаше заговор, нито имаше победа. Все още блокът е прекалено неорганизиран, за да бъде способен на сериозен заговор вътре в себе си, а победа за ДСБ можеше да има, ако партията беше показала потенциал да се яви на избори сама и след това поне да прескочи изборната бариера.

Фактът е, че Светослав Малинов е европейски депутат на целия Реформаторски блок и той нямаше да заеме позиция в Европейския парламент, ако се беше явил като кандидат само на ДСБ.

Генералният извод от европейските избори за Реформаторския блок не е свързан с преференциите. Изводът е, че блокът има потенциал да бъде сериозен играч в българската политика, но нито една от партиите в него не може да направи нищо, ако се яви сама на следващи избори. Затова дебатът в Реформаторския блок трябва да се пренесе на друга плоскост и да бъде ориентиран към неговото бъдеще.

Следизборният анализ показа, че за блока са гласували не малко хора, които не подкрепят нито една от партиите в него. За сметка на това от него са се отказали не малко досегашни симпатизанти на различните партии. Това означава, че ръководните органи на Реформаторския блок трябва спешно да изработят процедура по прием на индивидуални членове в съюза.

В момента член на Реформаторския блок може да бъде само член на някоя от партиите, които го съставляват. Много хора обаче не желаят да членуват в ДСБ, ДБГ, СДС, НПСД и БЗНС, но въпреки това биха станали членове на Реформаторския блок.

Втората задача пред блока е да излъчи свои легитимно избрани органи и фактическо лидерство. Един от източниците на хаос по време на предизборната кампания, а и преди нея, беше липсата на единоначалие и система за взимане и изпълнение на решения. Мисля, че времето за решаване на този проблем е дошло и то трябва да бъде направено по демократичен път – чрез избор на председател и Граждански съвет, който да излъчи общ Изпълнителен съвет.

И още нещо много важно. Реформаторският блок е опит за създаване на десница от ново поколение, която да се позиционира отвъд рамките на прехода. Това беше разчетено от критична маса избиратели, които гласуваха за блока, въпреки че не бяха очаровани, нито от предизборната му кампания, нито от много от посланията, които той излъчваше през последните месеци.

Важното е, че днес в политиката навлиза ново поколение, което има нужда от шанс и последното място, на което се крие този шанс е дебатът за преференциите. Мен лично този дебат и изводите от него дълбоко не ме интересуват. Не ме интересуват и бакалски сметки за разпределяне на партийни квоти, съхраняване на кухи позиции в отделните партии и удовлетворяване на лични планове. Интересува ме бъдещето на Реформаторския блок, защото съм решил да бъда част от това бъдеще.