Може да сте чели днес новини, може и да не сте чели. Но е добре да не пропускате изказването на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, че всички са били членове на БКП преди 1989 г.

„Към 89-а година хората, които са били на една достатъчно зряла възраст, всички почти са били членове на БКП. И това е било съвсем закономерно в онзи период", каза Цветанов по Нова телевизия.

Контекстът е миналото членство в БКП на кандидата за президент на ГЕРБ Цецка Цачева. И за да няма неразбрали, а и за да няма вариант „извадено от контекста“, твърдението бе повторено минута по-късно:

„Към 89-а година всички хора, които са били около 40, на около 35, на 30 години, почти голямата част са минали... партията беше държава".

След това Цветан Цветанов обясни, че това било удобна теза за по-младите – като него:

„Защото аз също не съм бил член на БКП и мога да кажа, че от тази гледна точка единственото ни спасение на нас е било може би за това, че не сме били толкова рано родени и сме родени на малко по-късен етап".

Младите българи, които нямат лични спомени от онези години, научиха следното:

Всеки преди 1989 г. е бил член на БКП, защото не е имало друг вариант, просто предварително е трябвало да навърши определена възраст.

Това обаче не е вярно, а повтарянето му е цинично и опасно. По тези поне три причини:

Първо, защото е неистина. Прекалено лесно вече пропускаме без реакция изговарянето на откровени измислици. В края на 1989 г. БКП се хвали, че има около 1 милион членове. По това време БКП е партия-държава, даже го пише в конституцията. Но 1 милион българи са точно 12,5% от тогавашното население от 8 милиона. Колкото и да са закръглени числата, съотношението е вярно. Но пък не е вярно, че единствено най-младите не са били членове на БКП, защото са „родени на малко по-късен етап“. Просто не е вярно, а не може в национален ефир да се говорят 100-процентови неистини, които заблуждават неинформираната публика, т. е. най-младите.

Второ, защото това е опит за събличане от отговорност на всеки един, който е решил да стане член на БКП. Не само е решил, а е подал собственоръчно подписана молба. Не само се е молил, а е търсил гаранти и поръчители за преследваната партийна книжка. Има данни хора да бъдат изнудвани и дори измъчвани, за да подпишат съгласие да сътрудничат на Държавна сигурност. Няма данни за изнудвани и измъчвани хора, за да си подадат молба за членство в БКП. Всеки обаче сам е решил да предприеме тази стъпка и да се възползва от включените в комплекта предимства за кариерното израстване.

Трето, защото комунистическото минало систематично се покрива с някакъв романтичен чаршаф, на който пише „Времето беше такова, кво пък толкова?“. Защото най-младите днес слушат колко е било яко, че имало работа за всички, но не чуват за гарантираната завинаги бедност, отнета свобода и липса на всякаква възможност за развитие, ако не си част от онези 12,5%. Не чуват за убитите без съд и присъда, за остриганите коси на улицата, за застреляните по границите при опит да напуснат държавата-затвор. Вместо комунистическото минало да се изучава детайлно – и със зверствата си, и с икономическия си провал, и със социалната си система, по която днес има масова носталгия – гледаме от сутрин до вечер по телевизията опити за банализация и откровени лъжи.

И най-важното, което не заслужава да бъде подреждано като пореден аргумент: такива изказвания са обидни за паметта на убитите и за всички, които са били затворени, измъчвани и изселени. Те са обидни за всички онези, които са избрали да останат извън Партията и са платили за това с отнето право на образование и с нереализирана кариера. Обидно е за всички потискани в България, за всички прокудени извън България и за всички, на които Партията смени дадените от майките и бащите им имена.

Не е било такова времето. Хората са били такива.