Руският президент Владимир Путин заминава днес - 10 октомври, на визита в Турция. Доскоро подобно посещение изглеждаше просто немислимо: между ноември 2015 и юни 2016 година Анкара и Москва бяха в студена война. При това години наред постсъветска Русия и Турция изграждаха успешно своите отношения. Ето и малка ретроспекция на последните 25 години.

1. Краят на Съветския съюз и търговците на дребно

Постсъветска Русия и Турция се сближиха бързо. Благодарение на търговците на дребно, евтините турски облекла заляха руските пазари. Там търсенето на изгодна мода, която да изглежда като западна, беше огромно. Турските предприемачи бързо откриха и нишата в руското строителство. Силен импулс в отношенията между двете страни даде и споразумението за доставки на природен газ по газопровода "Син поток" от 1997 година.

2. В разцвета на приятелството и сътрудничеството

На високо ниво политическите отношения между двете страни станаха по-интензивни няколко години по-късно - едва след идването на власт на Владимир Путин през 2000-та година и поемането на властта от Ердоган през 2003. Двамата политици поддържаха тесни приятелски отношения години наред. Булевардната пресе пишеше за "мъжкото приятелство", а критичните вестници - за "приятелството между двама автократи". По това време многократно се увеличи и търговският обмен между двете държави, както и газовите доставки. 

3. Полуостров Крим като изпитание и "Турски поток"

2014 година постави отношенията между двете страни на сериозно изпитание. Във външнополитически план Турция реагира сравнително спокойно на анексията на Крим, въпреки че турците бяха загрижени за живеещите на полуострова близки до тях татари. По всичко изглежда, че изпитанието беше преодоляно успешно. Най-доброто доказателство за това беше подписаната на 1 декември 2014 година декларация за изграждането на нов газопровод "Турски поток" под Черно море. Този газопровод трябваше да замести неуспешния проект "Син поток".

Сваленият Су-24 в пламъци.

4. Геноцидът над арменците и руският Су-24

Преговорите за изграждането на "Турски поток" обаче се забавиха. А напреженията между Турция и Русия започнаха да нарастват - включително и заради конфликта между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах. Руският президент заговори официално за геноцид над арменците през Първата световна война, което беше голям удар срещу Анкара. В отговор на това Ердоган припомни на Москва за анексията на Крим и за масовите депортации на цели народи по времето на Сталин. Най-неприятна за турския президент обаче беше военната намеса на Русия в Сирия, където Анкара от години преследва коренно различни интереси от Москва. Турция иска да свали от власт сирийския президент Асад, а Русия го подкрепя. На 24 ноември 2015 година се стигна до инцидент, който изостри значително турско-руските отношения. Турските ВВС свалиха един руски боен самолет Су-24. Според различни източници, руският самолет е летял или в граничния регион между Сирия и Турция, или, както твърди Анкара, е навлязъл в турското въздушно пространство. Москва отговори на свалянето на самолета с обхватни санкции. Русия забрани вноса на турски селскостопански продукти, въведе визи за турските граждани, замрази редица съвместни икономически проекти и сложи край на общите културни инициативи.

5. Извинения и повторно сближаване

През юни 2016 Ердоган изпрати писмо до Путин, в което се извини за въздушния инцидент. Турският президент подчерта в писмото си, че както и преди цени Русия като "приятел" и "стратегически партньор" и иска отново да подобри двустранните отношения. Срещата им през август в Санкт Петербург показа, че и двамата са готови за сближаване, но същевременно остават неотстъпчиви по отношение на външнополитическите си цели. По време на разговорите темата Сирия изобщо не беше повдигната. Двете страни се договориха за продължаване на преговорите за изграждането на "Турски поток", за АЕЦ "Акую" и за създаването на зона за свободна търговия. Сътрудничеството между Турция и Русия обаче все още е много далече от близките отношения в миналото.

Препечатваме статията на Михаил Бушуев от Дойче веле.