Преди четири години президентът Обама се подигра на опонента си Мит Ромни, че "сочи Русия за геополитически враг номер 1 на САЩ". И обясняваше, че студената война отдавна вече е отминала. Обаче днес след анексирането на Крим, агресията на Москва в Украйна и политическите репресии в самата Русия, вече много хора мислят, че Русия наистина е сериозна заплаха за САЩ и техните съюзници. Обаче малко разбират какво точно представлява тази държава, пише "Вашингтон пост". Ето и няколко широкоразпространени мита.

Мит 1: Русия се опитва да поднесе на тепсия на Доналд Тръмп президентските избори в САЩ

Идеята, че Русия се опитва да помогне на Тръмп стана водеща през лятото. "Доналд Тръмп може да разчита най-малко на известна подкрепа от Москва", написа "Гардиън" в една от многото статии на тази тема. Това е всъщност по-малко мит, отколкото теория на конспирацията. Както при повечето теории на конспирацията, тя започва с факти и продължава с въображаеми връзки, които правят цялото да изглежда по-голямо от частите му.

Фактът е, че Путин би искал да види всеки друг в Белия дом, но не и Хилъри Клинтън. Той я обвини лично за подбуждане на руските протести през 2011-2012 г., като каза, че "тя даде тон на някои актьори в нашата страна и им даде сигнал" и това е предизвикало демонстрациите. Но той не е точно фен на Тръмп, противно на собственото възприятие на милиардера: Путин назова Тръмп "цветист," но не "брилянтен" и го е споменал само два пъти.

Доказателства за връзки на Тръмп с Москва са също толкова оскъдни. Към днешна дата не е разкрита "пътека", по която текат пари между Кремъл и Тръмп. Досокоршият шеф на кампанията на милиардера Пол Манафор наистина беше съветник на украинския президент Виктор Янукович, който е проруски настроен, но това не доказва, че Манафор е бил на страната на Кремъл при дебатите в САЩ.

Много по-сериозни са хакерските атаки срещу Националния комитет на Демократическата партия и изборните системи, за които администрацията на Обама в петък официално обвини руските държавни органи. Но те са в съответствие с руското киберповедение в цял свят. Кремъл използва кибератаки поне от 2007 г., когато временно замря високотехнологичното електронно правителство на Естония. Целта на атаките е да се наруши изборния процес в САЩ - но не задължително в името на отбора на Тръмп.

Мит 2: Путин направи Русия отново велика

Тръмп е известен с похвалите си към Путин, че е силен лидер, който е извършил чудеса и е възстановил имиджа на Русия и въобще бил я възстановил. По-голямата част от републиканците са съгласни с тези оценки. Самият Путин е поискал кредит на доверие за постигане на стабилност и икономически просперитет в Русия след хаоса и бедността на 90-е години на миналия век.

Да, средният руснак е много по-добре днес, отколкото преди 20 години, но е по-зле от преди пет или дори две години, когато цените на петрола - които не се влияеха от факта, че Путин е на власт - бяха на върха си.

Стабилността и сигурността са трудно уловими мерки. И надеждна статистика също е трудно да се получи. И все пак изглежда в Русия е един от най-високите проценти на убийства в света и цифрите не са се подобрили, дори когато икономиката е била по-добре. Нашумели убийства на политици, журналисти и предприемачи - най-малко един от които един е свързан директно с Путин, по сведения на британското разследване - също не могат да бъдат отнасяни към чувството за сигурност.

Друг показател за стабилност може да бъде развитата социална защитна мрежа. Но дори и през годините на безпрецедентен просперитет, Русия едва инвестира в инфраструктурата и социалните услуги, докато военните разходи нарастваха рязко. Днес в болници в Москва искат пациентите сами да си носят спринцовки за процедури, точно както беше през 90-е години. Правителството воюваше с икономическия спад през последните няколко години  с намаляване на социалните разходи и слагане на ръка върху пенсионни фондове на руснаците, които в момента са на изчезване.

Мит 3: По-голямата част от руснаците поддържат политиката на Путин

След анексирането на Крим през 2014 година рейтингът на Путин удари тавана - 90 на сто одобрение, но и днес остава достатъчно висок - 82%

В същото време, руснаците не одобряват работата, вършена от премиера Дмитрий Медведев (отрицателен рейтинг 51%), на правителството (55 процента) и в парламента (62 процента). А и трите съществуват единствено да служат като печати от каучук, за да парафират заповяданото директно от Путин. Голяма част от руснаците сочат, че се чувстват песимисти за бъдещето си.

Как да се отчете подобно несъответствие? Може би руски граждани са тревожнит и гледат да се идентифицират с емблематичен лидер или кауза. Те всъщност подкрепят Путин, защото той ги е оставил без друг избор.

Мит 4: Руското общество се придържа към консервативни ценности

Путин критикува Запада, че отрича моралните принципи и традиционните идентичности и позиционира Русия като пазител на вековните ценности. Думата дори прие морални закони, от които най-стряскащи са забраната на хомосексуалната пропаганда и осиновяването на деца от чуженци, в чиито държави са разрешени бракове между хомосексуалисти. В резултат Русия се превърна в знаме на десни екстремисти от цял свят.

Тези екстремисти обаче могат да бъдат разочаровани. Руснаците са доста либерални по редица социални проблеми. Повече от половината от всички руснаци не виждат нищо лошо в предбрачния секс, една трета не смятат, че любовта е предпоставка за секс, а една четвърт не виждат нищо лошо в изневярата. Руснаците са либерални и в своите възгледи за абортите: само 20% смятат, че правителството трябва да се опита да вземе някакви мерки за ограничаване или предотвратяване на абортите, в сравнение с повече от 40 на сто от американците, които смятат, че абортите трябва да бъдат поставени извън закона.

Путин просто продава на руснаците някакво въображаемо традиционно минало и врагове, които се предполага, че ги заплашват. Враговете днес могат да бъдат хомосексуалните, утре украинците, след това американците. И докато народът се бори с враговете, Путин остава непоклатим на власт.

Мит 5: Руската политика е в по-голямата си част реакция на Запада

Странното е, че и отляво и от дясно се смята, че поведението на Русия се определя от политиката на САЩ. Но по различен начин - в ляво твърдят, че нечувствителността на Америка е подтикнала Русия към агресия, докато десницата е убедена, че американската мекота я е активирала.

Путин разпространяваше от врата на врата носталията по СССР и антизападната реторика още от първия ден, в който влезе в Кремъл преди 17 години. Когато имаше възможности да атакува бившите съветски държави, той ги използва - през 2008 г. Русия ефективно откъсна парче от Грузия, а през 2014 г. тя взе част на Украйна. Путин се активира от страстното желание да разшири Русия и от необходимостта да се задържи на власт. Нито един от тези фактори обаче има нещо общо със САЩ, а Русия просто има навика да обвинява за всички свои проблеми Америка.

Автор на статията, публикувана във "Вашингтон пост" е Маша Гесен. Тя е руско-американски журналист и написала девет книги, включително "Човекът без лице:. Малко вероятният възход на Владимир Путин".