След по-малко от три месеца изтича мандатът на американския президент Барак Обама. Дотогава той сигурно ще е наясно кои са били най-големите пропуски и грешки във външната му политика. Дали това беше половинчатата намеса в Либия и последвалият там хаос? Или отказът да накаже Сирия за прекрачването на начертаната от него "червена линия" и потъването на страната в ада на терора и масовите убийства? Или може би трябва да търсим най-голямата грешка в неспособността да бъдат подобрени отново отношенията с Русия?

Още с встъпването си в длъжност Барак Обама обяви с мелодраматичен жест т.нар. "рестарт" на американско-руските отношения. Той не искаше да предизвиква неоимперски руския президент, а да го покани за партньор. Днес, по един ужасяващ начин, се вижда пълният провал на този опит. Отношенията са толкова охладнели, колкото не са били никога след края на Студената война. Руското ръководство, преследвано от призраците на "цветните революции" в съседство и от протестите в страната, започна вътрешни репресии, подплатени с антиамериканска реторика, и с едно единствено изключение винаги е търсило конфронтацията, а не сътрудничеството със САЩ.

Агресивната руска политика в Украйна беше последвана отвоенната интервенция в Сирия. Владимир Путин използва вакуума от колебливото американско поведение. С аргумента, че търси глобална равнопоставеност със САЩ, Путин хвана Обама за гушата. А върхът на дързостта му беше бомбардирането на един хуманитарен конвой на ООН, независимо, че малко преди това Москва и Вашингтон бяха постигнали споразумение за примирие в Алепо. Пълен фарс! Днес Алепо все повече заприличва на чеченската столица Грозни, която преди години беше направена на прах и пепел от руските военни.

Явно Путин е решил да не допусне Обама, когото той смята за слабак, да спечели някакви червени точки в оставащите месеци до края на мандата му. Може би дори си мисли, че ако Доналд Тръмп стане президент, ще намери брат по дух в Белия дом - двама силни мъже начело на двете държави. Ако обаче Хилари Клинтън наследи Обама, Путин може да очаква повече съпротива, която обаче няма да е непреодолима.

Трезво можем да установим, че Путин все още си мечтае за старите съветски времена. И докато сънува този сън и продължава да се държи по-същия начин, ще му харесва и ролята на смутител на мира.

----

* Текстът е публикуван във Frankfurter Allgemeine Zeitung, препечатваме го от Дойче веле.