Всички твърдят, че тече предизборна кампания. Включително в моя щаб. Дори ми казаха да не пиша тази статия, защото ще бъда подложен на атаки. А как да избират гражданите, след като смалиха кампанията до няколко седмици? Да стоим скрити, без да казваме мислите си… Може би не е задължително да съм прав. И понякога се е оказвало, че е така. Но аз обичам да изслушвам чуждото мнение, накрая решенията вземам сам. Не мисля, че е честно така да изглежда кампанията. Как да преценят хората, когато кандидатите обикалят само по предварително подготвени и аранжирани събития, в които се срещат с тези, които са им подбрали? Обикновено подбират такива, които и без друго ги харесват. Или може би трябва да ги изберат по рекламните клипове? Нали знаете – в рекламите всичко е хубаво… Сякаш всичко е организирано така, че да решим, че този избор няма значение. Сякаш търсим игла за вратовръзка, или друго украшение върху прокъсания костюм на нашата демокрация.

Днес в страната ни властта се измерва не с доверието, спечелено или дадено някому чрез бюлетините на гражданите, а с парите, които той управлява. Парите са в министерствата, при кметовете, в агенциите. Където са парите, там е и властта? Това чувам все по-често. Общественото мнение не е изпаднало в заблуда. Това наистина е днешната действителност и от нас зависи да я променим. Иначе гласовете ни ще бъдат безсмислени.

Някой помни ли, че сме парламентарна Република? Колко високо трябва да стои тогава председателят на Народното събрание в Република? Няма да продължа това разсъждение, за да не сметнете, че е предизборна атака срещу един от опонентите ми. Всъщност у нас отдавна е така.

Президентът на Републиката не е част от официалната фасада на сградата, която изпълва смисъла от присъствието на гвардейската рота. Това трябва ясно да се каже, за да се разбере значението на този избор, а не хората да се подкарват към урните през ялови закони, съдържащи заплахи към негласуващите.

След като е очевидно, че корупцията е национален проблем, който съсипва живота ни, директно избраният президент не може да мълчи. Какъв е смисълът да си президент на завладяна държава? Назначенията в съдебната власт са добра възможност за промяна в курса. Всяко от тях трябва да се случва след обществено обсъждане и тогава ще са ясни очакванията на обществото. Нужни са хора с несъмнен публичен авторитет и доказани професионални качества. Това е валидно и за хората в Конституционния съд – там е мястото на тези, които държат на върховенството на закона и са с доказана независимост.

Правото на вето не е инструмент за политически баланси. С него се спират текстове, нарушаващи базови принципи на правото, правата на човека или поставят под съмнение демокрацията ни. Аз имам много съмнения в нашата демокрация. С вето ще спирам и лобистки текстове, които нарушават интереса на гражданите. Тук няма значение кой е на власт и на кого това му харесва. Не очаквайте от мен да одобря назначението на тримата големи в съдебната власт или на главния прокурор, ако те са плод на политическа сделка или договор с големи бизнесмени. Президентът има механизъм да се противопостави и публично да аргументира позицията си. Борбата с корупцията трябва да започне отгоре, защото заради нея всички сме долу.

Държавният глава има право да предлага конституционни промени, които са важни за България. Например, намаляване на парламентарната квота в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, антикорупционен прокурор, премахване на следователите, импийчмънт на главния прокурор и т.н. Въпросите са тежки и сериозни, но битката си струва. Когато няма върховенство на закона нищо не работи, освен корупцията. Не можем да стоим и да съзерцаваме от креслата на властта настоящето. Инак за какво са въобще тези кресла? Аз не съм кандидат за такова мълчаливо кресло.

Живял съм в Румъния и знам как изглеждаше някога, а днес виждам колко са напред, защото прокуратурата подгони големите рушвети по върховете на страната. Тук всеки мошеник ни удря с по няколко милиарда или през КТБ, или през „Белене“, или през картел на горивата…, през какво ли не. Каква национална сигурност ще обгрижва президентът, когато всеки може да съсипе икономическата ни сигурност. Картелът на горивата колко ни струва всяка година? По време на мандата ми като министър на икономиката получих „жълт картон“, когато посегнах в тази посока. Оказа се, че заинтересовани от съществуването на картел са не само търговските субекти, а и политическите. Вие се досещате защо.

Кога ще кандидатстваме в Европейския банков съюз? Нима това не е важно за страната и нейната сигурност? Какво стана с националния приоритет държавата ни да влезе в еврозоната? При нас бездействието по тази тема се компенсира с насаждане на страх, че ще скочат цените, ако сменим валутата. И всички вярват, и мълчат.

Трябваше да се монтират измервателни уреди за производителите на алкохол. Вече две години това не се случва. Оправданието е, че чакаме нотификация от Европейската комисия. Нима? Две години не успяхме да изискаме от партньорите си това? Не го вярвам. Нали знаете за колко пари става дума? Кой има изгода от това? Тишината по такива теми носи бедност. Аз разбирам от тези неща и не обичам да мълча.

Не говоря за бедност, подобно на онези социалистически локуми за социалното неравенство. Такова винаги е имало. А за отложено прилагане на закона. Обществото е поискало контрол, а той отсъства. Примерите са много, но дават да се разбере, че неравенството пред закона и неприлагането му носят щети за цялото общество и богатство за няколко души. С това богатство обратно се купуват едри дялове от политическата система, държавната администрация и съдебната власт. Затова говоря за завладяна държава.

Докато сме се взрели към телената граница ни превзеха отвътре. Днес приличаме на Русия, на посткомунистическа азиатска страна или на страна от Централна Африка, в която двайсетина души са свръхбогати, не защото спазват правилата, а защото диктуват правилата. В такива страни няма равенство пред закона.

Президентът наистина не е брошка от политически бутик. Той има възможността да разрине отгоре тази купчина, да пусне светлина, за да се види картината отвътре, а тя не е красива, нито умна. Нищо, че премиерът смята за несправедливо да плаща кампанията, да назначава кандидат, а после той да става независим от него. Това е еманация на неразбирането на смисъла от демокрацията.

Партиите и комитетите само предлагат кандидата, а народът го избира мажоритарно. В закона не се пита кой плаща изборите, въпреки че е хубаво да се знае. Това е единственият национален мажоритарен избор. Тук не се избират партии, а личности. Решението е на хората. Затова се огледайте добре в нас, а не в партиите. После ще е късно.

Държавният глава е част от висшата дипломация на България. Това не е някой, ходещ по коктейли в чужбина, а конкретна работа, която трябва да се свърши. Всички имаме изгода от по-консолидирана Европа. Това не е лозунг и не е равно на повече директиви от Брюксел. София трябва да упражни натиск и да даде да се разбере, че не желаем да се делим на ядро и периферия. Нужна ни е активна вътрешна дипломация в рамките на Европейския съюз, за да има баланс и единодействие между южните страни, Вишеградската четворка и богатите северни страни.

Категорично е настояването за обща енергийна политика. Само това ще ни предпази от едностранен натиск от Русия. Обща и силна Европа ще ни предпази от миграционен шантаж от Турция. Никой не може да се спаси сам от тези процеси. За тях няма ограда. Аз съм готов да се нагърбя с такава дипломация, смятам го за дълг на държавния глава и ясно виждам, че премиерът трудно се справя, а БСП винаги куцат с левия крак в една посока.

Веднъж завинаги трябва да е ясно, че отношенията между българския и руския народ са приятелски. Били са такива и сигурно ще бъдат такива. Но това не е равно на политиката на Кремъл към нас и не е причина да слушаме безропотно, с отношение като към „малкия брат“. Ние сме суверенна страна, със свои интереси и ще ги отстояваме пред всички. Останалото е пропаганда и вредно делене на фили и фоби. Дори ни убеждават, че патриотизъм е да обичаш Русия или САЩ. Не! Патриотизъм е да обичаш България. И той не е за частна партийна употреба.

Смятам, че президентът на страната трябва да си говори с хората. Не става дума само за приемни дни, нито за предпочетени неправителствени организации. Модерният свят и социалните мрежи увеличиха възможността за общуване и мисля да ги използвам. Не се виждам затворен в кула от слонова кост. Обичам да ходя пеш и без да съм ограден от преторианска гвардия.
Погледнете времето назад. Президентът Желев бе запомнен със стремежа му у нас да има демокрация, президентът Стоянов - с тласъка да бъдем в НАТО и Европейския съюз, президентът Първанов - с Големия шлем, президентът Плевнелиев – с eвроатлантизма и иновациите. Да, всеки има различни свои оценки за тях, аз също имам, но е очевидно, че са оставили диря.

Затова убедено заявявам, че изборът е важен. Не е проформа. Не е назначение под нечие влияние, а наш избор и право. От всеки зависи да покаже, че има силата да бъде свободен в избора си.

Статията на Трайчо Трайков е публикувана на сайта на Реформаторския блок. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.