Канада бави подписа си да паднат входните визи за българи и румънци, защото Белгия блокира договаряното седем години споразумение за свободна търговия между ЕС и Канада малко повече от седмица преди датата за неговото подписване.

"Имало е интензивни контакти между българския, румънския и канадския министър-председател. Сделките са готови да се сключат, - каза пред Клуб Z висш европейски дипломат. - Подозирам обаче, че те (канадците - б.а.) няма да се подпишат под редовете, които сега са с многоточия, преди да са сигурни, че цялото споразумение с ЕС ще бъде подписано. Истинският проблем е валонският."

България и Румъния заплашиха, че няма до подпишат СЕТА, докато Канада не се ангажира юридически да отмени визите за техните граждани най-късно догодина. Това трябва да стане с тълкувателна декларация към споразумението, която е правно обвързваща. В нейната чернова въпросът за визите още не е третиран и затова двете балкански страни предупредиха и вчера, че не са готови да сложат подписите си под СЕТА на 27 октомври, когато за среща на върха ЕС-Канада в Брюксел пристига канадският премиер Джъстин Трюдо.

Досега между него и българския му колега Бойко Борисов има устна договорка за визовата либерализация. Миналия петък обаче парламентът на френскоезичния белгийск регион Валония гласува против СЕТА. Така той отказа политическа подкрепа на регионалния премиер-социалист Пол Манет да упълномощи федералното правителство да подпише сделката. Неговият ръководител, министър-председателят Шарл Мишел се очаква да бъде подложен на силен натиск от колегите си на среща на върха на ЕС в утре и вдругиден да не проваля споразумението с Канада.

Ако под него до понеделник липсват подписите на 28-те държави от ЕС, срещата с Канада най-вероятно ще бъде отменена и репутацията на Европа като международен партньор силно ще пострада, предупреди вчера еврокомисарката Сесилия Малмстрьом.

"Ако не могат да направят тази сделка с Канада, какво, по дяволите, могат да направят 28-те? - каза дипломатът. - Ако не излезем на глава с валонския парламент, това наистина ще взриви срещата на върха идната седмица".

По думите му евентуален провал на СЕТА би бил лошо предзнаменование за преговорите на Великобритания по договора ѝ да напусне ЕС, които се очаква да започнат догодина. И двете изискват ратификация от всяка страна членка, което поражда съмнения предвид валонския прецедент.

Трудна дискусия за Русия

 

Търговията е една от трите главни точки в дневния ред на Европейския съвет в четвъртък и петък и СЕТА, естествено, ще бъде централна тема в дискусията. Но и другите две – отношенията на ЕС с Русия и миграцията са не по-малко разделящи.

Дискусия по Русия поиска през май министър-председателят на Италия Матео Ренци. Идеята му беше за по-широко обсъждане, което не се фокусира само върху въпроса за санкциите. Днес обаче този въпрос не може да бъде заобиколен на фона на временно прекратените руски бомбардировки над сирийския град Алепо и цивилните жертви там.

Българското правителство не е обявило позиция по въпроса. Досега в лагера на противниците на нови санкции са Австрия, Гърция, Кипър, Унгария и Словакия, която в момента председателства ЕС. За нови ограничителни мерки се обявиха Великобритания и Франция. Руският президент Владимир Путин е днес в Берлин за среща с лидерите на Германия, Франция и Украйна, т.нар. Нормандска четворка.

„Въпросът за санкциите трябва да бъде на масата на Европейския съвет от наша гледна точка...Разбира се, не очакваме никакво решение“, каза дипломатът. „Изправени сме пред отчайваща и влошаваща се ситуация и трябва да обсъдим всички опции. От голямо значение ще е единството около масата“.

Поради очевидната му липса по тази тема обаче не се очакват решения за Русия нито специална точка в заключителния документ на срещата за нея. Вместо тях ще има раздел за Сирия, където 28-те държавни и правителствени ръководители могат да се изкажат за руската роля там. Според други дипломати техните заключения в голяма степен ще повторят тона на резолюция на външните министри на ЕС в понеделник, където се казва, че руските бомбардировки в подкрепа на силите на режима на президента Башар Асад могат да представляват военни престъпления.