Група народни представители от БСП, начело с лидерката им Корнелия Нинова, внесоха тези дни в парламента революционни (или предизборни) промени в Закона за храните. Идеята на червеното депутатско войнство е да насърчи продажбите на български храни и алкохолни напитки, като се въведат задължителни минимални количества в по-големите магазини - с годишен оборот над 2 млн. лв. (5480 лв. на ден).

Конкретните предложения са:

- пресните плодове и зеленчуци, отглеждането на които е традиционно за страната, да са минимум 51% от стокооборота на магазина в сезона на тяхното производство, а извън него – минимум 30%;

- млякото и млечните продукти, произведени в страната, да са минимум 70% от стокооборота на магазина (целогодишно);

- месото и месните продукти (без пилешкото), произвеждани традиционно у нас, да са минимум 25% от стокооборота на магазина (целогодишно);

- пилешкото месо и продукти с етикет "Произведено в България" да са минимум 50% от стокооборота на магазина (целогодишно);

- виното и спиртните напитки, произвеждани традиционно в страната, да са минимум 75% от асортимента на магазина (целогодишно).

Предлагат се и глоби за търговците, които нарушават разпоредбите – до 10% от годишния оборот със съответния продукт.

Похвално е, че от „червения” политически ъгъл се присетиха за жестоко пострадалите от прехода български производители, особено на плодове и зеленчуци. По-добре късно, отколкото никога? Само на пръв поглед е така.

Ако познавате в детайли земеделието, коментарът за новата идея би бил: „По-добре никога, отколкото късно”. Да вземем плодовете и зеленчуците.

Възможно ли е хипермаркетите да поддържат в сезона минимум 51% български домати по щандовете. Звучи невероятно! Да припомним, че производството на червения зеленчук се срина в пъти след настъпването на демокрацията – от 873 хил. тона през 1989 г. на 122 хил. тона през 2015 г. Какъв ще е резултатът – масови глоби!

Подобно тотално отстъпление се наблюдава при повечето зеленчуци. И как ще задължат родните производители да не изнасят част от продукцията си, за което може да имат дългосрочни договори, а да я пласират на веригите у нас. Загадка...

Възможно ли е големите магазини да поддържат извън сезона 30% български домати, краставици и чушки от наличните количества. Невъзможно! Оранжерийно производство в страната има, но е крайно недостатъчно за тази идея. Резултатът – масови санкции!

Възможно ли е зимно време 30% от традиционните за България плодове (череши, кайсии, сливи и т.н.) по рафтовете да са родно производство. Без коментар! Резултатът – глоби до дупка.

Нашите производители безспорно имат нужда от подкрепа, но като се отчетат особеностите на земеделието. Това е един сектор, при който не се конкурират фирми, а цели държави. В Европейския съюз, а и в съседни страни извън общността, от години има субсидии и други стимули за отглеждане на зеленчуци и плодове. У нас едва напоследък част от европейските пари се насочиха към сектора.

На Запад селското стопанство се извършва главно чрез кооперации. Точно така – чрез онази мръсна дума, останала като наследство от комунизма, когато земята беше насилствено отнета и включена в държавни кооперации. Земеделското министерство трябва да насърчава сдружаването на стопаните и да им обяснява ползите от задругата – така ще си договарят по-ниски цени на семена, торове и др., ще оптимизират и други разходи. И най-важното - ще си пласират (по-лесно) продукцията.

Една от причините българските зеленчуци да пробиват трудно в хипермаркетите е, че отделните производители не могат да осигурят големи количества за по-дълъг период от време. Сдружат ли се в кооперация, възможностите значително нарастват.

Задължителните квоти за Made in Bulgaria най-вероятно ще паднат при проверка на Комисията за защита на конкуренцията. Едва ли антимонополният орган ще погледне с добро око на подобно вмешателство в търговията.

Щом има интерес към българската продукция, тя рано или късно ще стигне до публиката. Доказват го и временните фермерски пазари, които държавата организира. От догодина те ще станат постоянни и родните производители ще може директно да си излагат продукцията, без търговците да вземат част от цената на техния труд.