Държавата ще отдели рекордните 8,936 милиарда лева за пенсии през 2017 г. Сумата е с 256 млн. лв. (+2,9%) повече спрямо очакваните разходи за тази година. Това предвижда проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2017 г., одобрен на първо четене от бюджетната комисия в парламента.

Как растат разходите за пенсии през годините

2017 г.    8,936 млрд. лв. (прогноза)

2016 г.    8,680 млрд. лв. (прогноза)

2015 г.    8,409 млрд. лв.

2010 г.    6,981 млрд. лв.

2005 г.    3,664 млрд. лв.

Данните са на НОИ и НСИ

От 1 юли 2017 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2016 г., ще се повишат с 2,4% в резултат на промяна във формулата - тежестта на една година осигурителен стаж се вдига от 1,1 на 1,126. Също от средата на годината минималната пенсия за стаж и възраст се вдига от 161,38 на 165,25 лв., а социалната пенсия за старост – от 118,14 на 120,98 лв.

Така през 2017 г. средната пенсия ще достигне 341,6 лв. Това е с 3% повече спрямо очакваните 331,5 лв. за 2016 г. Прогнозната инфлация от 1,5% догодина обаче ще "изяде" половината от номиналното увеличение и реалният ръст ще бъде 1,5%.

Почти деветмилиардната сума за старини догодина е добра новина за бизнесите, свързани с житието и битието на възрастните хора. По данни на националната статистика близо 60% от разходите на домакинствата отиват за т. нар. стоки и услуги от първа необходимост - храни, битови сметки и поддръжка на дома, лекарства. Не е трудно да се изчисли, че този процент достига 90-95% при пенсионерите предвид ниските месечни суми, които получават.

На първо място те харчат за храни, от което ще спечелят производители и търговци. По данни на НСИ с най-голям дял в потреблението са хляб, мляко (кисело и прясно), сирене, яйца, месо (основно пилешко, кайма и свинско), колбаси, газирани напитки, захар, брашно, ориз, олио, картофи, зеленчуци (основно домати, краставици, зеле и лук), плодове (основно ябълки), сладкарски изделия.

Производителите на хранителни продукти у нас са хиляди, има и внос.

Ето десет от най-големите компании в бранша:

Дружество                     Приходи           Продукция

1. "Олива"                        378 млн. лв.    олио, шрот

2. "Папас-олио"             247 млн. лв.    олио, шрот, брашно

3. "Белла България"  175 млн. лв.    кори, тесто, колбаси, сирене, масло и др.

4. "Чипита"                      166 млн. лв.    кроасани, сухи пасти, бисквити и др.

5. "Бони холдинг"        163 млн. лв.    месо, колбаси

6. "Амета холдинг"      158 млн. лв.    пилешки продукти

7. "Захарни заводи"   135 млн. лв.       захар, захарни изделия

8. "Топаз мел"                116 млн. лв.    брашно

9. "Бисер олива"           89 млн. лв.       олио, шрот

10. ОМК                            74 млн. лв.       мляко

При магазините ситуацията е следната - големите вериги държат около 40% от търговията на дребно с храни, алкохол и цигари, а останалата част е при кварталните магазини и други типове "бакалии".

За 2015 г. лидерите в сектора са:

Верига                  Приходи

1. "Кауфланд"   1,487 млрд. лв.

2. "Метро"           707 млн. лв.

3. "Лидл"              642 млн. лв.

4. "Билла"            576 млн. лв.

При комуналните услуги "лъвският пай" се пада на трите големи електроснабдителни дружества, които си поделят страната – ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про". По веригата част от парите отиват за производители, сред които АЕЦ "Белене", НЕК и комплексите "Марица-изток".

Разходите за парно се насочват към различни дружества, всяко от които оперира в съответния град. Най-голямата компания в бранша е "Топлофикация София" с 527 млн. годишни приходи. Подобна разпокъсаност се наблюдава и при водоснабсяването.

При мобилните оператори ситуацията е ясна – приходите са за тройката "Мобилтел", "Теленор" и "Виваком".

А при битовото газоснабдяване най-голям играч е "Овергаз".

Вдигането на пенсиите догодина не означава автоматично, че всички изброени дружества ще имат по-високи приходи и печалби. Но тези 255 млн. лв. повече, с които ще разполагат възрастните хора, са добра предпоставка за оптимизъм при конкурентните фирми в изброените браншове. Защото по-високите приходи (често) водят до инвестиции, откриване на работни места и увеличение на заплати.