Странен уикенд и странна седмица се задават – премиерните филми по нашите кина са само… един. Наскоро имахме седмица с четири премиери и друга даже с пет, а през следващата отново са четири. Сега „Доктор Стрейндж“ е сам-самичък, но това си има своето обяснение. С три думи – много високи очаквания. Имаме всички основания да предположим, че комбинацията от Бенедикт Къмбърбач, студио „Марвъл“, 165-милионния бюджет и масираната рекламна кампания са отказали останалите разпространители от намерението да се състезават с такъв филм-чудовище в първата му най-силна седмица на екран. Следвало се е и друг път, макар и рядко.

Истински странно обаче ще е, ако някога дочакаме седмица без нито едно премиерно заглавие. Но по-скоро български филм ще направи „Голям шлем“ (Златна мечка, Златен Лъв, Златна плама и Оскар), отколкото да доживеем подобно нещо.

„Марвъл“ представя д-р Стивън Стрейндж, циничен, нафукан и много талантлив неврохирург, чиито кариера и живот отиват на кино след ужасяваща автомобилна катастрофа, която осакатява невъзвратимо ръцете му. Когато традиционната медицина го предава, той търси изцеление и надежда в нетрадиционна – на мистериозен лечебен център в Непал, който се оказва и фронтовата линия на битката срещу невидими зли сили, които искат да унищожат… не просто човечеството, Земята или Вселената – а направо Реалността. Ето с такива мащаби работи „Доктор Стрейндж“.

Гологлавата (не без шапка, а без коса) Тилда Суинтън е Древната – шеф на лечебния център, ментор на доктора и негов водач в света на магиите. Прекрасната, както винаги, Рейчъл Макадамс е Кристин Палмър, колежка на Стрейндж, и ако героинята й имаше Фейсбук, вероятно там отношенията й със Стрейндж щяха да са описани като „Сложно е“. Чиуетел Еджиофор е обикновен магьосник, а Бенедикт Уонг е необикновен библиотекар – и двамата са другари на Стрейндж в битката с могъщия ренегат Касилийс. Той е много опасен злодей в мощното изпълнение на Мадс Микелсен.

Силата на „Доктор Стрейндж“ не е в сюжета или героите му, нито дори в актьорските изпълнения. Тук няма кой знае колко оригинална трактовка на важни обществени теми, изненадващ поглед към вечни въпроси, дълбоки хуманни послания, сложни морални проблеми или зашеметяващи емоции. Всичко това е на обичаното за жанра детско-юношеско ниво.

Историята е разказана увлекателно, с добре намерен баланс между страшното и смешното. Това не си личи никак в трейлърите (освен в края втория), но „Доктор Стрейндж“ съвсем не е изцяло мрачна псевдопретенциозна драма от типа на „Батман срещу Супермен: Зората на Справедливостта“. И това обаче не е най-силната му страна.

За разлика от останалите звезди на „Марвъл“ – предимно супергерои, Стрейндж е нещо по-различно – магьосник. Първата му поява е в комикс през 1963 г. Сигурно оттам идва и старомодният му външен вид в стил второразреден фокусник от средновековието на ХХ век. Доколкото можем да съдим от архивните плакати, Факира Мити (бащата на Емил Димитров) и Мистер Сенко са имали по-съвременна сценична визия.

Но колкото и ретро да се е маскирал магьосникът с пелерината, брадичката-катинарче и фалшиво побелелите слепоочия, толкова обратното на ретро са ефектите, екшън епизодите и цялостната визия на самия филм. Това е високо артистично постижение, което можем да сравним със среща между Салвадор Дали, Стан Лий и Мориц Ешер, завършила със зверско напиване или нещо повече на фона на някои от ранните дълги парчета на „Пинк Флойд . Бих казал – филма на Нолан „Генезис“ на ЛСД и стероиди – но все пак бих си замълчал, защото е нещо много повече – шеметен сюрреалистичен купон, пиршество за очите, което може да ви докара световъртеж и не може да се забрави. Вихрена игра с цветове, форми и образи в повече от 3 измерения, както и със самото време. За пълноценно изживяване на естетическата наслада горещо препоръчвам IMAX и 3D.

И още една препоръка – не бързайте да си тръгвате по време на финалните надписи – чака ви изненада, даже две.

Площад "Славейков".