Цецка Цачева или не може, или не иска да се възползва от единствения си шанс да убеди избирателите на Реформаторския блок да я подкрепят на втория тур на президентските избори. И не само тях, а и голяма част от избирателите в столицата и големите градове, които ГЕРБ загуби на първия тур. Този шанс е свързан със съдебната реформа, която в края на миналата година не бе реализирана изцяло. И това стана с любезното съдействие на ГЕРБ. Този шанс не е голям, но все пак друг няма. И ще е добре Цачева да спре да се опитва да замете въпроса под черджето.

Ако иска другата седмица вече да не е шеф на Народното събрание, а президент, Цачева трябва да си посипе публично главата с пепел за случилото се в парламента на 9 декември м.г. Няма да е лошо това да стане в компанията на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. След което и тримата да поемат ангажимент, че ще направят всичко възможно да поправят тази своя огромна грешка. Защото нищо чудно именно тази дата да се окаже началото на края на ГЕРБ.

На 9 декември парламентът гледаше на второ четене промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа. Тогава решаващото гласуване бе за предложението на Петър Славов (РБ) за промяна в съотношението на съдийската колегия във ВСС. Той предложи текста да бъде приет така, както бе гласуван на първо четене - 13 членове, от които 5 избрани от парламента. В комисия между първо и второ четене обаче това съотношение бе променено - 14 членове, от които 6 избрани от парламента. Така се промени и съотношението в прокурорската колегия - от 12 членове, 6 от които избрани от парламента, на 11 членове, от които 5 от политическата квота.

Предложението на Славов не мина и това предопредели крайния резултат и по двата текста. Тогава двама от ГЕРБ бяха против това предложение, а 81 се въздържаха. Веднага след това бе гласуван текст, който регламентира прокурорското мнозинство в тяхната колегия във ВСС. 204 депутати подкрепиха този текст, включително 83-ма от ГЕРБ. Правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка, а лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че излиза в опозиция.

Защо беше важно гласуване по предложението на Славов? Защото това бе може би единственият сериозен опит прокуратурата да престане да бъде държава в държавата и основен инструмент на модела #кой за обслужване на олигархични интереси и разправа с политически противници на статуквото. Прокуратурата щеше да бъде в по-голяма степен отговорна пред парламента и обществото, а ГЕРБ гласуваха против това.

С гласуването си на 9 декември депутатите от ГЕРБ се отметнаха от собствените си подписи за първо четене. И де факто заявиха, че тяхната партия е част от модела #кой по една или друга причина. Не че и преди това нямаше подобни съмения. Но в онзи момент те престанаха да бъдат съмнения, защото ГЕРБ дадоха неопровержимо доказателство със собственото си непоследователно политическо поведение.

Вярно е, че дори ГЕРБ да бяха гласували в подкрепа на предложението на Славов, то пак нямаше да мине. Но чисто политически гласуването щеше да бъде най-силният знак, че партията наистина иска реална съдебна реформа. На следващото гласуване те пак можеха да станат част от онези прословути 204 депутати с разумното обяснение, че не искат изцяло да блокират изцяло промените, някои от които определено бяха напредък по темата.

Ако тогава ГЕРБ бяха дали този полтиически знак сега между първия и втория тур техният кандидат-президент щеше да може да застане открито пред избирателите на Блока и да каже - от едната страна на барикадата сме, подкрепете ме. В момента Цачева няма тази възможност.

Да не говорим, че ако ГЕРБ бяха гласували "за" този текст - щяха да обезоръжат и Иванов, и Кънев. И техните ходове с оставката и минаването в опозиция щяха да се бъдат по-скоро безмислен театрален жест, а не осмислени политически действия. Така щеше да се предотврати политическата криза, която разтресе мнозинството. И ще продължи да го тресе - дори ако Цачева все пак спечели балотажа в неделя.

Особено важно е, че част от онези 204 гласа бяха и 30 депутати от БСП, почти цялата им парламентарна група. От гледна точка на евроатлантизма може и да има значение кой точно ще стане президент в неделя. Съдейки по гласуването на 9 декември обаче от гледна точка на съдебната реформа това няма никакво значение. И двете партии, които стоят зад двамата кандидати, са против нея.

Ето защо в предстоящите дни Цачева, Борисов и Цветанов трябва да опитат да изтрият лошото впечатление, което създадоха преди близо година. Да заявят ясно и категорично, че искат истинска съдебна реформа. Да внесат съответния законопроект и да работят за неговото приемане. А не да имитират дейност и накрая да влязат в съглашателство с БСП и ДПС, както стана тогава. Ако направят това и успеят да убедят хората, че са осъзнали грешката си - то може и самите те да се изненадат от добър резултат на следващите парламентарни избори.

Защото Реформаторският блок може и да изчезне, а автентичната десница може дори да не влезе в следващия парламент. Благодарение на опозиционното крило в Блока обаче цялото българско общество вече е наясно, че проблемът на проблемите у нас е именно съдебната система. И дори е наясно къде е коренът на този проблем - прокуратурата, която към момента се отчита единствено пред силните на деня и нехае за истинския обществен интерес и за правовия ред. Именно това вероятно е обяснението защо на тези избори ГЕРБ загуби всички големи градове, включително и София. Хората, включително избирателите на ГЕРБ, вече имат конкретни очаквания към политиците и съдебната реформа. И им омръзна да ги залъгват с имитации.

Откакто е на власт, ГЕРБ направи много за стопанската инфраструктура. Това е безспорен факт. Държавната инфраструктура обаче си е във все същото окаяно състояние. ГЕРБ постигнаха успехи в усвояването на европейските пари, но това очевидно вече не е достатъчно. Обществото, дори собствените им избиратели, очаква от тях успехи и във внедряването на европейските правила в държавата. По-точно на това, което всяка година ни препоръчва ЕК да направим за съдебната си система.

Така че Цачева да спре със смутеното мрънкане по тази тема и да премине към ясно говорене с признаване на минали грешки и поемане на конкретни ангажименти. Не е сигурно, че хората ще й повярват. Но поне ще знае, че е направила всичко възможно.