Балотажът за президентските избори е насрочен за 13 ноември. На 6 ноември се проведоха парламентарните. Бойко Борисов се прави, че не го разбира, тъкмо защото много добре го разбира.

Когато луната се напълни, започва да се смалява. Е, напълни се. Наду се луната. Въобрази си, че е слънце. В неделя хората казаха, че не, не е. И че й е време да залязва.

Лидерът на ГЕРБ и министър-председател на България Бойко Борисов направи много грешки напоследък на фона на един маскиран като стабилност застой през последните години, но в крайна сметка те се свеждат до една грешка: мъж, който демонстрира, че може да се справи с всяка ситуация, като мести насам-натам някакви жени. При това арогантно, без капчица съмнение.

Не можеш да задържиш избирателите си, като криеш от тях за кого ще гласуват.

Не може да ги караш месеци да чакат, за да чуят обещаното добре известно име. И като го чуят – да се стреснат, защото името наистина е известно, ама с какво?!

Не можеш да увеличиш авторитета на кандидата си, като го пуснеш да обикаля страната с охрана, равна на мощта на Българската армия.

Не можеш да печелиш хората с речи, кухи като тиква, в която дрънкат семките на евроатлантически ценности. И не може да претендираш, че в едната си ръка държиш евроатлантически ценности, а с другата предаваш обречени на смърт хора, защото държавният интерес бил над личния.

Не може да обиждаш едновременно всички, които не са били в БКП, но и които са били в БКП. Можеш само да плашиш хората с подразбиране, че ако си тръгнеш от властта, тръгват си и те от своите работни места или няма да могат да се връщат от Турция при близките си в България.

Борисов беше толкова уверен в себе си, че обеща да подаде оставка вечерта на първия тур, ако не бие. Не я подаде. Обяснява го сложно, а то е съвсем просто и ясно: оставка хора като Борисов подават тогава, когато са убедени, че на насрочените веднага избори „ще бият“. Това разбра Бойко Борисов на 6 ноември – че няма да бие на едни бързи парламентарни избори. Сега ще направи всичко възможно неговият кандидат да победи на балотажа, за да няма основание да се оттегли. Но няма да е за дълго. ГЕРБ не е в своя връх от доста време, най-после го забеляза.

И ако мислите, че това не е постижение – да забележиш какво се случва със самия теб, не сте прави. Постижение е. За десните то е непостижимо. Те са другите големи губещи на тези избори, но при тях нещата не са никога прости, както впрочем във всяка религия.

Изследователите на религии знаят за едно напълно противоречиво и необяснимо явление – това, което противоречи на реалността, не убива вярата, а я засилва. Ще го обясня с един случай от мисионерството на св. ап. Павел, защото ми се струва, че на него първо му се е наложило да го обяснява.

Павел, знаете, започнал своето дело още в ония първи години на християнството, когато хората вярвали, че вече който и да умре, веднага ще възкръсне, щом е повярвал в Христос. Лука описва такъв случай – един човек умрял, но не възкръснал и Павел трябвало да даде обяснение.

Какво е можел да каже Павел, освен че това е изпитание за вярата? И че ако презреш свидетелството на сетивата си, ако се избавиш от доводите на разума, ако си готов да те смятат за луд, значи си минал теста. Такива са истинските вярващи и тяхно е Царството небесно. Такива се десните политици в България и тяхно е царственото самочувствие. До тях ние не сме дорасли, а при нас те няма да слязат.

Така, изоставен и от светците на дясното, и от спортистите на ГЕРБ, народът ни отива на избори и търси други герои. А те – кой с песен, кой с бензин и аспирин, кой с пушка – идват, идват.