Какво прави Европа, когато Доналд Тръмп влезе в Белия дом? Ще изпълни ли той предизборните си закани за по-малко САЩ в НАТО и в Европа? Ще окуражи ли това Русия за още по-агресивна позиция? Готов ли е ЕС да запълни празнотата, ако американският ангажимент към европейската сигурност намалее?
Тези въпроси нямат още отговори. Брюксел призова новия стопанин на Белия дом за разяснения на позицията си по тях както и за световната търговия и климата, но отговор няма. Няма и реакция на европейската покана за среща на върха с новия президент.
Ще се придържа ли той към предизборните си лозунги и за какво да се готви Европа освен за "Брекзит", ще обсъждат външните министри на 28-те на неформална вечеря при върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини в неделя вечер.
На следния ден редовен Съвет по външни работи има дневен ред, в който всички точки са въпрос на европейско-американско взаимодействие и координация - Турция след преврата, т.нар. Източно партньорство с държавите от бившя Съветския съюз, вкл. Украйна, войната в Сирия.
На съвместно заседание с министрите на отбраната външните министри ще формулират "нивото на амбициите", които Европа си поставя в изграждането на обща отбрана. Тази стъпка следва от приетата през юни от Европейския съвет външнополитическа стратегия на ЕС и от решенията на срещата на върха в Братислава през септември.
"Ще се обсъжда планът за приложение (на стратегията) в областта на сигурността на отбраната, който ще отиде на масата на Европейския съвет през декември", каза днес висш европейски представител пожелал анонимност. "Ще се вземат важни решения - за нивото на амбиция на ЕС и за (изграждането на) съответните способности - сили за бързо реагиране, нови структури".
"Ключово в този план, който ще се разглежда в понеделник е развитието на военни способности на ЕС", добави той. "Това са способности на отделните държави-членки. Те ще могат да бъдат поставяни също на разположение на НАТО".
Предполага се тези способности да бъдат използвани както за отбрана на страните от ЕС така и за "отговор на предизвикателства и управление на кризи, за действия в чужбина", каза представителят.
"Не се споменава за европейска армия в текстовете, които се предлагат за обсъждане", каза представителят.
Той подчерта, че решенията на ЕС да задълбочи общата си политика за сигурност и отбрана са отпреди избора на Тръмп. Те са продиктувани от серията кризи, от които е обиколен ЕС, преориентирането на външната политика на САЩ към Азиатскотихоокоеанския басейн още в първия мандат да Барак Обама, решението на Великобритания да излезе от ЕС, което отстранява основна пречка пред по-дълбока отбранителна интеграция.
В същото време обаче ред европейски лидери още през предизборната кампания в САЩ предупреждаваха, че Европа трябва да е готова да се отбранява сама и да поддържа стабилността поне в непосредственото си съседство, ако изолационистката реторика на Тръмп стане реална политика. САЩ сега плащат 70 на сто от разходите на НАТО. Европа е недоволна и че решенията в него зависят от ветото на една отдалечаваща се от демократичните принципи и ценности Турция.
Конкретните стъпки, които са на масата на Съвета, включват използването на практика на съществуващите само на книга европейски "бойни групи" - модулни формирования от 1 500 до 4 000 войници осигурявани от групи държави. Заедно с тях предмет на дискусия е общ европейски отбранителен щаб на мястото на отделните щабове в държавите-членки, които сега ръководят 17-те военни и цивилни мироопазващи и хуманитарни операции на ЕС по света.
ЕС е готов да се възползва от член 42 (6) на Лисабонски договор, който позволява тези от държавите му, които желаят, да съдзават общи отбранителни способности и заедно да изпълняват задачи в областта на отбраната и сигурноста.
"Ясно е, че ще са необходими и финансови усилия", каза представителят.
Досегашният механизъм за финансиране на европейските операции предполага, че всяка държава плаща за своя контингент. Общата отбрана вероятно ще наложи друг механизъм със собствени средства на ЕС в тази област. Развитието ѝ има и друг финансово-икономически аспект:
"Колко пари пилеем ние, за да развиваме много еднотипни (отбранителни) проекти", каза представителят.
Европа има 16 типа фрегати, десет различни версии на атакуващ вертолет, шест - на военнотранспортен самолет, минимум пет - на среден боен танк от последно поколение. САЩ имат по една. Страните от ЕС издържат общо повече войници от САЩ, но имат едва 10 на сто от американските отбранителни способности.
Затова сътрудничеството в отбранителната индустрия е друг акцент на съвета в понеделник. Във вторник той ще бъде последван от заседание на управителния съвет на Европейската отбранителна агенция. След него министрите ще направят преглед на сътрудничеството между ЕС и НАТО с нейния генерален секретар Йенс Столтенберг. То се основава на съвместна декларация от срещата на върха на НАТО във Варшава миналия юли и се развива в седем области, включително - на хибридните заплахи, киберзащитата, съвместните учения, обмена на информация.
Очаква се ЕОА да поиска от държавите-членки увеличение на годишният ѝ бюджет, който сега е 30,5 милиона евро, както и мандат за работна група, която да разработи до идната пролет законодателно предложение за механизъм за финансово сътрудничество в областта на европейската отбрана.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни