Европа отдавна проигра контрола върху собствената си сигурност – именно с края на Втората световна война. Оттогава решения за мир или война на нашия континент, който дълго беше център на световните дела, взимат евроазийската периферна сила Русия (преди Съветският съюз) и атлантическата велика сила Америка.

Загубата на военна инициатива, а така и на способност за политически действия, се отрази по различен начин на европейците. Десетилетия наред Изтокът беше принуден да оцелява под комунистически юмрук, докато свободният Запад с труд успя да създаде впечатляващо благоденствие.

След падането на Берлинската стена дълго време изглеждаше така, като че ли въпросът със сигурността вече не играе роля, като изключим Балканите. Изтокът се отвори към Запада. Военни проблеми възникваха в далечни региони по света. Но европейците си правеха сметката без двете велики сили.

С походите си по източната периферия Русия постави под въпрос следвоенния ред и то без европейците да могат да предприемат нещо съществено. Сега в Съединените щати на власт идва човек, който по време на предизборната борба заяви, че смята НАТО за излишна организация и щял да пази европейските й членки, само ако те сами плащат достатъчно за отбраната си.

Какво иска Москва от Тръмп?

Не е ясно дали Тръмп действително ще действа така, след като положи клетва. На южнокорейците, на които по време на предизборната битка намекна за възможност да се сдобият с атомна бомба, още отсега обеща, че ще ги защитава. Явно при стратегическата реалност този неопитен в политиката бизнесмен ще следва поне донякъде курса на толкова много американски президенти.

Въпреки това изборната победа на Тръмп за европейския ред е свързана с голяма несигурност. От една страна той обяви, че се стремял към по-добри отношения с Русия. По принцип не може да му се опонира. И Барак Обама искаше да подобри отношенията с Москва. От европейска гледна точка преди всичко иде реч за детайлите при едно сближаване и там са заложени трудностите. Москва иска от Тръмп две неща – вдигане на санкциите и признаване на сферата й на влияние в Източна Европа. Сделка, при която на Путин се предоставя да действа в Украйна, а вероятно и в други части на Източна Европа, би довела до ново разцепление на континента и най-вероятно до още по-голяма нестабилност на Изток.

Парализиране на НАТО за Путин би било като шестица от тотото

Голям проблем представляват изявленията на Тръмп по отношение на НАТО. Дори под някаква форма да ги коригира, той събуди съмнения относно американската съюзническа вярност. Това е най-неразумното, което можеш да направиш, когато си член на военен съюз и при това водеща сила. Възпиращото въздействие на един съюз се крепи не само на неговата ударна сила. Точно толкова важна е и надеждността, че ще спазваш договореностите за оказване на защита.

Биха ли защитили Съединените щати една малка страна, като Естония, която е твърде далеч от собствената им територия? Ако отговорът на този въпрос не е "тъй вярно", а "може би", то тогава нарастват апетитите на една заинтересована трета държава. Но има нещо, което няма да се промени – Русия ще продължи да се определя като стратегически противник на Америка. Парализиране на НАТО за Путин би било като шестица от тотото. Подобно парализиране из основи би поставило под въпрос американския ангажимент в Европа.

Това са екстремни сценарии и да се надяваме, че няма да настъпят. Със сигурност обаче европейците трябва да са наясно, че Тръмп ще изисква от тях по-високи разходи за въоръжаване. Това, макар и с умерен успех, го правеха и неговите предшественици и то е разбираемо. Договорената цел по отбранителните бюджети повечето от европейските съюзници не изпълняват, Германия също не. Все още не е съвсем ясно как ще се съчетаят искането на Тръмп (към европейците) с обявеното от него ново завишаване на разходите за американска отбрана, които и без това са огромни. Естествено, така той ще улесни европейците в крайна сметка отново да разчитат на него.

Всъщност президентството на Тръмп би било подходящ повод най-сетне европейците да се опитат отново сами да поемат отговорност за собствената си сигурност и за реда на континента. За жалост това президентство идва във време, когато вътрешни раздори и нарастваща икономическа мизерия дотолкова отслабиха много държави от ЕС, че и на сън не можеш да си представиш подобно поемане на отговорност. Плановете за засилено сътрудничество по отбраната, по които се води дискусия като отговор на Brexit, са толкова скромни, че релевантните решения ще продължат да се взимат във Вашингтон и Москва.

Николас Бусе е заместник отговорен редактор по външна политика на в. “Франкфуртер алгемайне”, откъдето препечатваме анализа му. Заглавието и преводът са на Клуб Z.