Близо 1000 учени от Българската академия на науките протестираха в центъра на София с искане за повече пари за наука в бюджет 2017.

Протестиращите направиха открито Общо събрание на БАН на площад "Княз Александър I" пред Националната галерия ("Двореца"). Там публично бе обсъдено бъдещето на академията, предаде БНР.

След като прозвуча националният химн, започна заседанието с една точка в дневния ред – бюджетът на Академията и нейното бъдеще.

"Изчерпахме нормалния диалог с политиците, които вземат решения", каза проф. Лъчезар Аврамов, организатор на събитието и член на Съвета на настоятелите на БАН.

Предложеният за 2017 г. бюджет не осигурява издръжка на изследователските структури, дори не покрива абсурдно ниското трудово възнаграждение, което е с 200 лв. под средната заплата за страната, смятат учените. Те са единодушни, че за наука у нас не се говори, а тя може да даде много на икономиката ни, както и че у нас се обучават кадри, които отиват в чужбина, защото в България нямат реализация.

Позицията на просветното министерство е, че в проектобюджета за догодина са предвидени 5 милиона лева повече за БАН, което е увеличение с 6,8%. Още 350 млн. лв. ще влязат в науката по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", като по-голяма част от тези средства щели да са за академията.

Сред протестиращите днес бяха и синоптиците от Националния институт по метеорология и хидрология. Те се оплакаха от липса на пари за обновяване на компютърните системи и за участие в научни форуми.

"Малки изменения в бюджета не решават проблемите на българската наука и на БАН в частност. Очакваме една дългосрочна последователна политика в подкрепа на науката, а тя не става с визия за 2- или 4-годишен мандат", коментира проф. Евелина Славчева, председател на общото събрание на БАН пред националното радио.

От Българската стопанска камара излязоха с официална позиция относно предвидените в бюджет 2017 средства за наука. Поводът е вчерашното заседание на Комисията по образованието и науката н парламента, която "вместо да защити науката, защити статуквото на мизерията и последователната политика за унищожаване на научната мисъл у нас.

Ето позицията на камарата:

"Бюджет 2017 е поредният, който поставя научните изследвания и иновациите в ъгъла и свежда финансирането на тези дейности до нивото на елементарно екзистенциално оцеляване. Всъщност, и оцеляването не е гарантирано. А за развитие е утопично да се мисли и говори. И това се случва на фона на поредното увеличаване на разходите за отбрана и сигурност. Очевидната бюджетна логика е, че страната ни не се нуждае от научни изследвания, а от отбрана.

Всъщност, закономерна е тази логика, защото страна без наука, без интелектуално развитие рано или късно стига до необходимостта от отбрана. Въпросът е дали тази логика трябва да следваме и дали не е време разпределението на публичните средства да се базира на дългосрочни стратегии. В тази връзка, едва ли има по-дългосрочна стратегия от инвестициите в наука и образование."

БСК препотвърждава дългогодишно отстояваната си позиция в подкрепа на необходимостта от адекватно финансиране на БАН. Работодателският съюз смята за недопустимо ангажираните с научни изследвания да са на дъното на социалната стълба по ниво на заплащане, закупуването на уреди и консумативи за научни изследвания да е в сферата на фантастиката, а отпусканите от бюджета средства да покриват единствено елементарните комунални разходи на академията.