Преди 4 години предрекох руското нахлуване в Украйна. Ето моето следващо предсказание, което сега на много хора ще се стори прекалено очевидно - наред е Прибалтика и това ще бъде едно от първите и най-големи изпитания за новоизбрания президент Доналд Тръмп. Това вероятно няма да бъде под формата на открито нахлуване.

Руският президент Владимир Путин има ясна цел и голяма стратегия. Но това не е най-реалистичното възприятие. Някои твърдят, че той е движен от предимно рационални, отбранителни цели - разширяването на НАТО изглежда сплашващо и Русия отвръща на удара. Западът разшири сферата си на влияние за сметка на Русия и Русия сега отвръща. Ето защо "украинската криза е провал на Запада" според Джон Миърсхаймър (виден американски политолог - б.р.).

Както и повечето академични реалистични анализи, и този е глупост. Путин не е движен от хладнокръвни изчисления или рационален личен интерес, защото това не прави нито едно човешко същество. Ние не сме Вулкановци (става дума за бога на разрушителния огън и на ковашкото изкуство - б.р.). Движат ни нашето възприятие или собствен интерес така, както са оформени и определени от нашите по-дълбоки презумпции и убеждения, които - нека си го кажем - са нашите идеология и религия.

Путин вярва, че хегемонията върху близката чужбина е необходима за сигурността на Русия поради убежденията му за руската държавност и историческа съдба. Путин (и вероятно близкото му обкръжение) не са изцяло националисти. Кремъл, изглежда, е движен от особена форма на руски национализъм, инжектиран с религия, съдба и месианство. В този смисъл Русия е хранителят на православното християнство и има мисията да пази и разпростира вярата.

Една истински рационална Русия няма да смята разширяването на НАТО и ЕС за заплаха, защото либералният рез е открит и отворен за всички и той днес ще засили сигурността и благоденствието на Русия. Но за путин и другите руснаци, които гледат на света през призмата на руския религиозен национализъм, Западът е по същество заплаха поради своите изроденост и глобализъм.

От тази гледна точка НАТО не е благородният гарант на либералния ред в Европа, а враждебният агент на изродения Запад и главна пречка пред руското величие. Така голямата стратегия на Путин изисква разбиване на НАТО. По-специално, той трябва да обезсмисли Член 5 за взаимната гаранция на сигурността.

Путин вече успя да нанесе вреда на надеждността на НАТО. Последните му две цели - Грузия и Украйна, не бяха членки на НАТО, но през 2008 г. получиха категорични и публични уверения, че ще бъдат включени в Плана за действие за членство - пътната карта към членството. Русия ясно и публично се противопостави на всякакви стъпки към членство в НАЕТО и за двете страни. А след това пристъпи към нахлуване там.

Руското нашествие в Грузия и Украйна създаде спорни територии - Южна Осетия, Абхазия и Крим, окупирани от руски войници. Нито една страна няма да се присъедини към НАТО, докато е частично окупирана от Русия.

Сега Путин е в по-добра международна обстановка след края на Студената война за продължаване на руската експанзия. Европейското единство се пропука. Членките на алианса поставят под съмнение смисъла на пакта за съвместна сигурност. А следващият американски президент изглежда открито приятелски настроен към Русия и готов да оправдае нейното безотговорно поведение.

Следващата стъпка на Путин е по-опасна от предишните, защото той вероятно ще влезе в Прибалтика, където държавите са членки на НАТО. Той няма да изпрати многочислени формации от униформени руски войници през международната граница - дори най-внимателните членки няма да игнорират открито конвенционално нахлуване.

Вместо това Путин ще предизвика нееднозначна военна криза, като използва марионетки, вероятно през следващите две години. Вероятно рускоговорещите латвийци или естонци (една четвърт от латвийците и от естонците са етнически руснаци) ще започнат да се бунтуват, като протестират за правата си, и ще твърдят, че са преследвани, ще молят за "международна защита". Ще се появи подозрително добре въоръжен и добре обучен "Народен фронт за освобождение на руска Прибалтика". Няколко убийства на знакови фигури и бомбени атентати ще докарат Прибалтика до ръба на гражданска война. Ще последват бунтове със слаба интензивност.

Русия ще блокира всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН, но ще предложи едностранните си услуги като умиротворител. Ще се събере Северноатлантическият съвет. Полша ще застане начело на усилията за задействане на Член 5, за обявяване на Прибалтика за жертва на руска атака и за колективна отбрана срещу руската агресия. Германците и французите яростно ще се съпротивляват. Всеки ще гледа към САЩ, за да види към кого клони лидерът на алианса.

Ако алиансът не активира Член 5, взаимните гаранции за сигурност на НАТО функционално ще се обезсмислят. Нито едва членка на пакта няма да има доверие в договора, за да гарантира в бъдеще собствената си защита срещу Русия. Геополитическият часовник ще бъде превъртян на 1939 г. Някои източноевропейски държави може да изберат да застанат на страната на Русия. Други, като се започне от Полша, ще започнат да се въоръжават до зъби. Мечтата на Путин за разцепен Запад и отворено за дейност поле в Европа ще се сбъдне.

Но ако алиансът приложи Член 5, това ще бъде равно на обявяване на война от страна на Запада срещу Русия. И точно тогава Тръмп ще трябва да реши сули защитата на Латвия си струва риска от Трета световдна война.

-----

* Авторът е преподавател по международна сигурност в Националния университет за отбрана във Вашингтон. Отговарял е за Афганистан в американския Национален съвет за сигурност при президентите Джордж Буш-младши и Барак Обама. Прогнозата му е публикувана в специализираното издание "Форин полиси".