Белгия е издействала през 2012 г. освобождаването от иракски затвор на Усама Атар, заподозрян като координатор на атентатите в Париж през ноември 2015 г. и в Брюксел през март 2016 г., които взеха общо 162 жертви, съобщава в публикувано днес разследване в. "Либр Белжик".

Изданието се позовава на официални иракски документи, събрани от белгийския депутат Жорж Далман.

От 2006 година белгийското външно министерство е било дузина пъти в контакт с иракските власти, за да издейства преместването на Атар в белгийски затвор, казва той пред вестника. По-късно Белгия пуска Атар на свобода условно.

Според френския всекидневник "Монд" разследващите двата атентата смятат, че от Сирия Атар е наел две от камикадзетата самовзривили се край Стад дьо Франс на 13 ноември 2015 г. и също е човекът, на когото Ибрахим и Халед Бакрауи са представили плановете си, преди да се самовзривят съответно на летището и м метрото на Брюксел на 22 март т.г.

Белгийският федерален прокурор Ерик ван Леув, казва пред "Либр Белжик", че това е една от хипотезите на следствието, която е в процес на проверка.

Самият Атар реагира във фейсбук в пост засечен от белгийския таблоид "Дерниер йор", че той не е нито мозъкът, нито менторът на брюкселските атентатори.

"Удивен съм да видя, че белгийската дипломация е била толкова активна по отношение на лице, което поначало е било обвинено от иракските власти в терористични престъпления", казва Далман, цитиран от "Либр Белжик".

Той заявява, че ще предаде документите, с които разполага, на белгийска парламентарна комисия, която разследва обстоятелствата около атентатите.

Според иракското външно министерство, цитирани от вестника, Атар е белго-мароканец, осъден на доживотен затвор в Ирак на 24 май 2005 г. за терористични престъпления и нелегален внос на оръжия.

Белгийското външно министерство е следило процеса отблизо по искане на семейството на Атар, което живее в Белгия. Присъдата на Атар е била намалена на десет години лишаване от свбода.

След това близките му започват кампания за предсрочното му освобождаване, която отначало е дискретна, но през 2010 г. става публична и в нея се включват именити политици като например Луи Мишел, евродепутат, бивш еврокомисар и баща на сегашния премиер на Белгия Шарл Мишел.

Вербална нота на белгийското външно министерство от 17 април 2008 г. иска Атар да бъде преместен в Белгия с уверението, че той ще бъде под наблюдение от службите за сигурност и няма да му бъде издаван документ за самоличност, с който може да пътува в чужбина, пише "Либр Белжик".

В друга нота от 2011 г. Белгия се позовава на влошеното здравословно състояние на Атар, за когото се твърди, че страда от язва, пише вестникът. Белгийското външно министерство досега не е коментирало случая.

Според публикацията Атар е напуснал Белгия през 2013 г. и в момента е в Сирия или в Ирак. На 3 ноември Съветът за национална сигурност е прибавил името му в черен списък на заподозрените в тероризъм, чиито авоари са замразени.

В кампанията за освобождаването му е участвала и международната правозащитна организация "Амнести интернешънъл". Шефът на белгийския ѝ клон Филип Хенсманс уточнява, че тя не е настоявала за освобождаването на Атар, а само той да бъде третиран хуманно и да получава медицински грижи.