Ситуацията със санирането на жилищните блокове е в пълна мъгла. Националната програма за енергийна ефективност все още е замразена, въпреки че през тази седмица Народното събрание прие окончателно бюджет 2017 във варианта, предложен от правителството на Бойко Борисов.

И въпреки че в сряда Министерски съвет реши да отпусне допълнителни 1 млрд. лв. на регионалното министерство за сметка на "изключително добрата работа на приходните агенции", тоест от излишъка в хазната. Ето думите на министър Лиляна Павлова на правителственото заседание (от публикуваната днес стенограма):

"Това са пари, които осигуряват ресурс за разплащане по националната програма. Какво правим всъщност с този милиард?

Милиард беше осигурен като възможност за сключване на договори, а сега по този начин, осигурявайки този финансов ресурс за сметка на средствата от централния бюджет, ние гарантираме, че не само в 2016 г. ще разплатим всички сгради, които са готови и са направени и реализирани, но, всъщност, по този начин гарантираме целия необходим ресурс в рамките на този милиард през 2017 г. да бъдат разплащани сградите и да не бъде спряна програмата, който и да управлява. Пари има и трябва да се довършат в рамките на този милиард всички сгради, да са обезпечени финансово."

Защо тогава националната програма все още не е размразена?

От Националното сдружение на общините в република България (НСОРБ) обясниха за Клуб Z, че нямат никаква информация. В същото време кметове от цялата страна звънели постоянно в централата на сдружението, дори "посред нощ", за да питат има ли съобщение за размразяване на санирането.

Най-активни на телефонната линия били кметовете на ГЕРБ, които управляват в най-големите градове. А там старите сгради са най-много като абсолютно число. Градоначалниците на управляващата партия били изключително притеснени от ситуацията, защото изнесли на гърба си популяризирането на програмата сред хората и убеждаването на най-недоверчивите за ползите от основния ремонт. А сега били с вързани ръце.

Клуб Z изпрати по-рано днес запитване до регионалното министерство. До момента нямаме отговор на въпроса кога ще бъде размразена схемата за енергийна ефективност.

Припомняме, че на 22 ноември от Министерството на регионалното развитие и благоустройството изпратиха следното съобщение до медиите:

"Кметовете са уведомени временно да преустановят сключването на нови договори, докато парламентът приеме бюджет 2017 и потвърди продължаването на програмата. Причината е, че сключените до момента договори са достигнали сумата от 1 млрд.лв., заложена в бюджета и в постановлението за изпълнението на програмата. Правителството в оставка предложи увеличение с още 1 млрд. лв на бюджета на програмата, но на този етап не можем да гарантираме приемственост и нейното продължаване, предвид че останалите партии в парламента се обявиха срещу продължаване на санирането. Не може да поставим под риск и да оставим финансово необезпечени договори, ако останалите партии не подкрепят нейното продължаване."

Парламентът прие вчера бюджет 2017 по предложение на правителството на ГЕРБ - промени в приходната и разходната част не бяха гласувани, въпреки че такива предложения не липсваха. В крайна сметка обаче не се приеха нито идеите на Патриотичния фронт за 200 или 300 лв. минимална пенсия, нито предложението на по-малките партии за увеличение на различни видове социални плащания. Отхвърлени бяха исканията за повече пари за общините, както и за БАН и СУ "Св. Климент Охридски".

Дори икономистите в България се объркаха. Петър Ганев от Института за пазарна икономика написа днес:

"Правителството гласува 1 млрд. лв. от излишъка да отидат за саниране, тоест това да е директен бюджетен разход. Въпросът е дали това покрива този 1 млрд., привлечен от Българската банка за развитие (ББР) или е нов милиард?"

Според Ганев, ако приемем, че е първото, то фискално нещата изглеждат доста странни. Напрактика държавата ще е предоставила ресурса от държавната гаранция преди да е поето задължението. В този вариант ще се обезсмисли ратифицирането на втората гаранция.

По-вероятно обаче е второто, казва икономистът. Ще похарчим 1 млрд. лв. от излишъка за саниране, като в същото време ББР ще продължи схемата с нейния си 1 млрд. лв. по държавните гаранции. Данните от програмния бюджет на регионалното министерство подкрепят подобна теза. Според данните в този документ, за 2016 г. ще бъдат завършени сгради за общо около 500 млн. лв., а за 2017 г. ще бъдат разплатени други над 1,3 млрд. лв. Общо сумата отива към 2 млрд. лв., тоест 1 млрд. от ББР по държавни гаранции и 1 млрд. от излишъка за 2016 г. Ако през следващите дни парламентът ратифицира гаранцията по заема от 200 млн. лв. за ББР от KfW, то нещата ще са повече от ясни.

Петър Ганев определя националната програма за саниране като "истински бюджетен фантом":

"Още от нейното стартиране се говореше за сума от 1 млрд. лв., но дълго време от очите на данъкоплатците убягваше схемата, по която тази програма ще се финансира. Първо се говореше за европейски средства, а после заработи схемата с финансиране, осигурено от ББР чрез предоставянето на държавна гаранция. Въпреки че програма вече се изпълнява, остава впечатлението, че данъкоплатецът не знае, че именно той финансира санирането. Най-вероятно не знае и че сумата вече е умножена по две."