Любопитна възможност за анализ предостави лидерът на БСП Сергей Станишев с речта си пред пленума, която чухме днес. Добре обмислена, предварително написана (сякаш не се е съмнявал в резултатите от пленума) и старателно изчетена. С необходимия мрачен израз, твърдост и непоколебимост. С един единствен лапсус, върху който психоаналитиците могат и да разсъждават дълго – Цветан Цветанов бе нарочен за премиер, вместо вътрешен министър.

Точно 3165 думи излязоха от устата на червения водач (19 547 знака писано слово) – повече от необходимото, за да бъде едно изказване стегнато и посланията му да не се размиват и да не отегчават публиката. Но Станишев отдавна е показал, че обича да се слуша. Харесва и подобаващо клишираните си фрази, следвайки стриктно повелята да мине през всички опорни точки в едно изказване и да посочи максимален брой виновници за случващото се в живота, вселената и всичко останало. Като дава минимум ново съдържание. 

Какво обаче не долови слухът ни в общия поток на речта? 

Коя е най-употребяваната дума от червения водач. Звучи направо обнадеждаващо, че това е съюзът „да“. Но супер разочароващо, че той нито веднъж не е използван в класическото му значение за изразяване на утвърждение или съгласие. А само за образуване на повелително наклонение или след глаголи, показващи необходимост от извършване на дадено действие. С други думи, нещо като „нека да...“ и „трябва да...“ Въобще – намерения за бъдещи действия. В същото време частицата за бъдеще време „ще“ е употребена почти скромно – 13 пъти.

Истината е, че макар отрицателното „не“ да остава на второ място като брой използвания в изявлението на Станишев – 54 пъти, именно то придава основното й звучене – като цяло отрицателно и лъхащо на недоволство, обида и други подобни чувства.

Разбира се, речта бе произнесена на червен пленум и вероятно затова следващата най-употребявана дума от лидера бе БСП - 27. А след това... „партия“ - 22 пъти. Личното му сливане със столетницата личи в израза „моята партия“ (местоимението „моя“ се споменава четири пъти – единият от тях в израза „моят гръб“), както и във факта, че 10 пъти казва „ние“ и само два - „аз“. В същото време Станишев 8 пъти натъртва на „искам“, а само един път „искаме“.

Впечатление прави, че соцводачът употребява името на коалиционния си партньор ДПС едва 5 пъти в цялата реч, докато това на ГЕРБ – седем. А Реформаторите (наричани точно така) и АБВ – по два пъти.

„Отговорност“ е следващата често срещана дума – 16 пъти, в контекста „носим я, но няма да я носим само ние“.

И още:
Резултат/и – 10 пъти;
Позиция – 9 пъти;
Воля – 7 пъти;
Можем, промяна, партньор – по 6 пъти;
Битка – 5 пъти;
Държава, самочувствие, недоверие – по 4 пъти (срещу 3 пъти „доверие“);
Оставка, виновни („вина“ нито веднъж) – по три пъти;
Арогантност – 2 пъти.

В речта на Станишев място намериха и думи като: срам, помия, простащина – по един път. Но пък заплашителните комбинации от „няма да позволим“ или „до кога ще позволяваме“ присъстват цели четири пъти.
И, разбира се, трябва да отчетем думата на протеста „кой“, спомената един път („кой да поеме отговорност за управлението на страната“) срещу пет пъти „никой“ и  два пъти „някой“. Прави впечатление, че не успяхме да установим и точно 15 (сакралното число) пъти употреба на някоя дума, но... това е, „другари“ (4 пъти)!