Двама писатели получиха номинация в референдума за културно събитие на годината на „Площад Славейков“. Това са Илия Троянов и Георги Господинов, предизвикали силен обществен интерес на родната литературна сцена с новите си книги – романът „Власт и съпротива“ и стихосбирката „Там, където не сме“. 

Книгата на Троянов е издадена първо на немски език през 2015-а и същата година се нареди сред 20-те издания, номинирани за най-добър немскоезичен роман. Творбата повдига въпроси, на които 27 години след началото на промените все още не сме дали отговор. Може би най-важният сред тях е отказът от лустрация, от разкриване на всички агенти на Държавна сигурност, занимавали се с шпиониране между колеги, приятели и роднини, както и с доносничество, унищожило десетки съдби, а и животи.

На премиерата на „Власт и съпротива“ в края на септември Илия Троянов отговори просто с „не“ на въпроса „Възможна ли е истинска промяна в България?“. Решихме да му го зададем отново, както и още въпроси, изпратени по мейла. Попитахме го още за безразличието на обществото към периодично оповестяваните имена на агенти на ДС от Комисията по досиетата; за „повелителите на миналото“ – както Троянов нарича агентите на ДС – които очевидно са повелители и на настоящето, какво би могло да им отнеме тази роля в бъдещето; за Хибридната война след края на Студената война и за войната с тероризма, коя от двете е по-опасна; за ролята на исляма и въобще на религиите в проблемите на съвременния свят; за нарастващата ксенофобия в България, която през 40-те години на миналия век е спасила своите евреи от лагерите на смъртта, а покрай тях и циганите си…

– Възможна ли е истинска промяна в България? На този въпрос преди 3 месеца отговорихте съвсем кратко. Защо да не е възможна?

– Зависи от хората. Докато преобладават нагаждачи, интересчии и страхливци, промяната е невъзможна.

– Мнозина казват, че нищо не се е променило у нас след 1989 г. Това, разбира се, не е така – промени се много. Но хората в управлението продължават да са или бивши комунисти, или агенти на ДС. Защо мнозинството у нас не намира това за проблем?

– Тъй като Вие сте тази, която живее в България, Вие трябва да ми отговорите на този въпрос.

– Защо у нас при груби нарушения на граждански прави липсва съпротива – дори неорганизирана?

– В своя роман „Власт и съпротива“ описвам точно този феномен. Един от главните „герои“, Методи, е бивш високопоставен офицер на ДС, член на ЦК, който след 1989 година е в Партийния съвет на БСП, но същевременно и бизнесмен. Той най-нахално и безсъвестно използва старите облаги, обръщайки ги в съвременни привилегии. Другият главен герой, Константин, потъва в блатото на досиетата, бори се за ориентация в катакомбите на архива. Това е една изключително трудна задача, която отнема много време. На повечето хора им липсват за подобни действия нужното време, необходимите средства или просто сили да преодолеят мнoгoгодишната си инертност.

– Как си обяснявате, че в Европа най-голяма съпротива срещу мигрантите оказват в бившите социалистически страни?

– В бившите страни от Варшавския пакт има силна ксенофобия, защото населението десетилетия наред не е можело да пътува, а страховете от непознатото се преодоляват само чрез личен опит. Освен това комунистическото идеологизиране на интернационализма е подбудило съмнение в този идеал. Десетилетията на диктатурата на пролетариата също са унищожили вярата в солидарността.

– Социализмът и тоталитаризмът формално приключиха, но тези, които ни ги налагаха, днес отново определят правилата в държавата. Има ли опасност от възраждането на комунистическата идея под някаква друга форма?

– Никога не е имало социализъм в България. Какво разбирате под „комунистическа идея“? Държавният капитализъм и властта на номенклатурата или справедливостта и другите идеали на Френската Революция? Първото донякъде съществува в момента като олигархия, другото представлява не опасност, а надежда.

– България постоянно присъства в творчеството ви, а пишете на немски език. Какво за вас е българският език, каква е живата ви връзка с него?

– Аз съм написал 17 книги, от които 4 имат връзка с България, значи „постоянно“ е доста пресилено. Тъй като напуснах България нелегално на 6 години, моят български, естествено, е ограничен.

– Четете ли съвременна българска литература? Кои автори бихте отличили?

– Не съм чел достатъчно съвременни български автори, за да дам квалифицирана оценка. Повечето от авторите от времето на диктатурата са вече забравени, а други, като Любомир Левчев и Владимир Зарев, са посредствени, така че едва ли ще намират читатели в бъдеще.

– Приемате ли идеята на все повече политици, че Европа трябва да се раздели с част от идеалите си, християнските си добродетели и правата на гражданите, в името на сигурността?

– Отговор на този въпрос съм дал подробно в книгата „Посегателство над свободата“ (в съавторство с Юли Це), преведена на български. Който се интересува, може да я прочете.

Площад Славейков