Често пъти досега много хора са стигали до извода, че Реформаторският блок е изгубил своята политическа физиономия и все по-малко му се удава да представлява своите избиратели. Тази коалиция бе подложена на масирана критика още от момента на създаването си преди три години, но днес диагнозата е вече наистина категорична. Реформаторският блок изгуби лицето си, а с това - и избирателите си. Човек, който не е изкушен от детайлите в новините, много трудно може да отгатне кой точно представлява Реформаторския блок и кой не го представлява; кой влиза в него и кой не влиза; коя част от Блока с кого и как ще се яви на следващите избори.

Кои бяха тези хора?

Ако хроникьорите на Реформаторския блок търсят конкретна дата, с която да отбележат смъртта на коалицията, спокойно могат да използват 13 декември 2016 година. Тогава президентът Росен Плевнелиев покани представители на парламентарната група на Блока, за да връчи третия проучвателен мандат за съставяне на правителство. Пред камерите застанаха четирима мъже, които се ръкуваха с президента, взеха мандата и си тръгнаха. Сред тях единствено зам.-председателят на СДС Румен Христов е познат на по-широка публика като бивш министър и бивш кандидат-президент. Кои са тези мъже, които взеха мандата? Това бе най-често задаваният въпрос в социалните мрежи и по форумите в следващите часове. При президента не отиде нито един от лидерите на партиите от Блока. После пък се оказа, че две от партиите били за връщане на мандата веднага, докато други две-три държали да го получат. Но защо отиват точно тези, а не другите? Кой и как е решил да се случи точно това, което видяхме? И кой ще реши как да продължи този цирк?

Не е толкова важно, че в този момент Реформаторският блок бе посмешището на България. По-важно е, че бяха публично унижени онези близо 300 хиляди избиратели на Блока. А най-важното е, че точно в този момент коалицията умря. Тя вече не може нито да взима политически решения, нито да предлага посока, нито да отправя послания, нито да представлява някого. Просто спря да мърда. И ако продължаваме да чуваме някой да използва израза „Реформаторски блок“, добре е всеки път да си припомняме, че става дума просто за призрак, който ще се разхожда наоколо още известно време.

Сега накъде?

Преди година лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че той и партията му минават в опозиция, след като министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка пред триумфиращия над победената съдебна реформа парламент. В следващите 12 месеца той бе критикуван за неразбираемата позиция - хем в опозиция, хем в Реформаторския блок, който е в управлението. След президентските избори ДСБ вече дори и формално не е част от Блока, като с това неяснотите поне станаха с една по-малко. Потенциалните избиратели на съставките на Реформаторския блок вече могат ясно да различат двете линии - едната включва несъгласие с отказа от промени, противопоставяне на ГЕРБ (като част от фронта срещу промяната) и нов политически път за радикални реформи; другата стъпва върху приоритетната цел да се запази управлението на ГЕРБ като противопоставяне на БСП и ДПС, дори и това да е с цената на примирие със статуквото.

Затова оттук нататък би било най-добре, ако тези две линии предложат различни политически проекти за следващите избори. И понеже в политиката лицата са важни, да го кажем така: Радан Кънев в едната посока, Меглена Кунева и Божидар Лукарски в другата. Докато единият говори за договор за нова република и радикална промяна в упражняването на властта, другите се концентрират върху започнатото, което трябвало да бъде завършено от тях в правителството на ГЕРБ. А понеже в политиката и съюзите са важни, да го кажем и още по-просто: Логично е ДСБ и обявената нова партия на Христо Иванов „Да, България“ да се обърнат към едни избиратели, а другите партии от Реформаторския блок да потърсят пътя към ГЕРБ. Това ще бъде честно. А за да е и ясно, нека просто спрат да объркват избирателите с израза „реформаторски блок“.

Текстът е от Дойче веле.