Много повече от хор – така определят ансамбъла на Червената армия, който за почти 90-годишното си съществуване става неотделима част от руската история.

От вчера част от този хор го няма – Ту-154 отнесе музикантите във вечността, но паметта за тях неизбежно остава, ансамбълът значи за Русия толкова много, че без него тя просто би била друга. Например – би имала друг химн, ако увековеченият в името на хора негов създател и първи ръководител Александър Александров не бе написал химна на федерацията. Или пък песента-символ на защитата на отечеството „Свещена война” („Священная война“), която ансамбълът разучава за часове и само за един ден я изпълнява пет пъти на Белоруската гара, изпращайки войниците на фронта през 1941 г.

Години по-късно същият този ансамбъл изнася концерт в щаб квартирата на НАТО в Брюксел и това е само една от забележителните прояви с негово участие – ако имаме предвид  концертите в чест на папата или в Белия дом, където Барбара Буш лично влиза в ролята на конферансие. Но това не е основното – задача номер едно за Академичния ансамбъл за песни и танци на руската армия, както гласи официалното му название, е да поддържа духа на военните, във връзка с което, например, всяка Нова година се изнасят концерти в някой далечен военен гарнизон.

“Златните им гласове се възнeсоха в небесата“, написа вчера след известието за катастрофата френската певица Мирей Матийо, която дължи много именно на хора “Александров“ – навремето кариерата ѝ на едва 15-годишна възраст стартира точно от едно съвместно изпълнение с известните музиканти, след което вестниците пишат „Роди се новата звезда на Франция”.

А звездата на ансамбъла „Александров” изгрява през 1928 г.– тогава първите 12 в неговия състав за първи път излизат пред публика в централния дом на Червената армия.

Следват години, в които и трупата се разраства, и концертите, които ансамбълът дава, се превръщат в истински триумф – без него не минава нито едно важно държавно тържество. Начело е авторитетният музикант Александър Александров (композитор, диригент и преподавател в консерваторията), чийто пост впоследствие е поет от сина му – фамилията остава завинаги свързана с ансамбъла. Последният ръководител на колектива – генерал-лейтенант Валерий Халилов, е сред загиналите при трагичния инцидент в Черно море.

Над 2000 произведения – толкова богат е репертоарът на ансамбъла, който ни най-малко не се ограничава с песните на революционна и военна тематика. Композиции на Бийтълс или актуални мелодии от филмите за Джеймс Бонд, десетки или дори стотици хитове от руската и световната естрада са примери за майсторско изпълнение и в много далечни от патриотичния жанрове. При това – във всичките си гастроли музикантите задължително се изявяват на езика на съответната страна. Версията им на „Хей, Балкан ти роден наш!” е само едно от доказателствата.  

Почитатели имат и в България, и по целия свят, където традиционно ги чакат нетърпеливо, а билетите се разпродават като топъл хляб. Миналата година обаче гастролите на ансамбъла в Чехия предизвикват бурни дискусии и дори са наречени „провокация” и „военна операция”, а министерствата на отбраната на Латвия и Литва така и не допускат осъществяването на планираните в двете страни концерти, посветени на 70-годишнината от победата на Съветския съюз във Великата отечествена война. Година по-рано – през 2014-а, пък съвсем нееднозначно се приема изпълнената от хора песен „Вежливи хора”, посветена на действията на руските военни при анексирането на Крим.

Качеството на музиката им обаче не се поставя под никакво съмнение – още от далечната 1928 г. до наши дни, през което време е истинска гордост за Русия. И трябва да остане така, смята не само основателят на друг славен руски хор – Михаил Турецкий, който призовава в памет на ансамбъла да бъде създаден нов и той да продължи традицията.