Тази година - 2016 - мисля, че нещо наистина се случи и бяха пуснати бесове, които разделят хората, атомизират света. Разпадите минаха граници, които не бива да бъдат минати. Това каза писателят Георги Господинов в интервю за БНТ, излъчено в рамките на обзора на медията за събитията през изтичащата 2016-а.
Господинов обясни, че много му се иска да започнем през новата година да залепяме счупеното, да започнем да си говорим отново – защото основна част от проблема е именно спирането да си говорим.
„Аз съм си чупил и двата крака и съм прохождал – разказа писателят. – Знам колко е трудно човек да проходи, как се учиш отново на нещо, което знаеш по принцип, нещо такова се случва и с говоренето. Ние просто сме забравили какво е да си говориш без да удряш.“
Още в началото на интервюто Господинов посочи, че светът вече е достатъчно тъжно, но и много лично място, т.е. атентатите от Берлин или Ница, или пък Брекзит са неща, които болят лично.
„Не можеш да бъдеш щастлив в един свят, в който боли, в един свят, който е тъжен навсякъде“, добави той.
Писателят коментира и думата на 2016-а – „постистина“. Според него тя отбелязва начина, по който онзи, който крещи, разделя, атомизира света и дава етикети, може да спечели. Пример за това е Доналд Тръмп, избран за президент на Съединените щати.
„На мен лично ми се иска думи на годината да са такива като „милост“ – много хубава стара славянска дума. Кундера казва на едно място: „милост“ е най-хубавата любовна дума, думата за любов – описа Господинов. – Би ми се искало такава дума да бъде „смирение“, би ми се искало такава дума да бъде „смълчаване“, ако може. Мисля, че имаме нужда малко да се смълчим и да се смирим. Годината беше пълна с много смърт. Ако смъртта не ни смирява, не виждам какво.“
В края на интервюто Господинов коментира и филма на Теодор Ушев „Сляпата Вайша“, правен по едноименния му разказ. Посочва, че Вайша вижда страшни неща – но много му се ще в бъдещето да види обитаем свят, т.е. да не сме изяли сами бъдещето си.
„Мисля, че добрият вариант на това, което Вайша вижда, е едно обитаемо бъдеще, където не са прекрачени човешки граници – завърши писателя. – Това, което ние можем да направим и което ми се струва страшно важно: каквото и да се случи, каквото и да дойде, каквато и истерия да ни връхлети – да запазим човешката си същност!“
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
