Article_top

Станимир Стоилов

Мачът на откриването между Бразилия и Хърватия определено излезе извън шаблона за начало на голямо първенство. Резултатът и играта напълно опровергаха традицията. Получи се приятно за зрителите зрелище с доста голове и съдържателен футбол.

 Лично аз не съм изненадан от играта на двата отбора, видяното бе напълно според това какъв футбол играят те в последните години с тези генерации и под ръководството на тези треньори. Бразилия избистри състава и стила на игра още на турнира за Купата на конфедерациите миналото лято. Сколари го покри късмета да няма контузии на основни футболисти и да разполага с пълния си титулярен състав. Естествено съставът е звезден, но независимо от стойността на играчите, "селесао" си има и своите проблеми.

Колкото и респектиращи да са имената, слабостите им остават в защита, което е нормално за Бразилия. Най-трудно бе на двамата им крайни защитници Алвеш и Марсело, които като че ли не бяха подготвени за толкова енергична игра на хърватите по фланговете. За мен без никакво съмнение играчът на мача за Бразилия бе Оскар, който показа в пълна степен класата си. Дори в бразилския отбор е малко по-уверен отколкото в „Челси”.

Като важен футболен детайл от мача трябва да се отбележи начинът, по който Бразилия изравни резултата. На практика атаката им се разви през няколко спорни рикошети, но тук не става въпрос за чист късмет. Просто бразилците ползват уличната си култура в подобни ситуации, които са трудни за съперника като ориентация. Това е едно предимство, което те получават с усета, който им дава играта в сгъстени пространства.

За мен си остава загадка присъствието на Хълк в стартовия състав. Рамирес е по-добър вариант.  Първият двубой затвърди прогнозата за Бразилия като евентуален световен шампион. Без значение за претенциите относно играта им, си остава загадка как точно могат да бъдат победени. А се видя още в първия мач, че могат да разчитат и на помощ отвън. Бразилия спечели този двубой в огромна степен благодарение на една, меко казано, спорна дузпа, отсъдена от японския съдия.

Хърватите се възползваха максимално от привилегията да играят в мача на откриването. Не се уплашиха и не се върнаха в защита, което щеще да бъде грозна гледка.  Приятно съм изненадан от Нико Ковач, който заложи на изключително офанзивен вариант с Ракитич и Модрич като креативни полузащитници.

Единствената видима слабост на отбора бе Вършалко, който не играе на типичната си позиция и това си пролича. Иначе Хърватия се показа като много грамотен и можещ отбор. Умеят да изграждат добре своите важни ситуации в мача. Показаха го в началото, когато изработиха последователно голово положение, а при второто отбелязаха.

На хърватите ще бъде по-трудно да прескочат групата, отколкото да продължат в следващата фаза на елиминациите. Излязат ли от групата, шансовете им нарастват неимоверно. В техния отбор личи не по-малко блясък от 1998 година, когато станаха трети в света.  Макар и да не взеха точка, получиха бонус във вид на симпатия.

Записа Жаклин Михайлов

Очаквайте още коментари, специално за Клуб Z, от Станимир Стоилов, Димитър Димитров-Херо и Цанко Цветанов, нашите анализатори по време на "Мондиал 2014".

 
Оскар (вдясно) е бил играч на мача за Бразилия срещу Хърватия, според Станимир Стоилов. Снимка фейсбук

Мачът на откриването между Бразилия и Хърватия определено излезе извън шаблона за начало на голямо първенство. Резултатът и играта напълно опровергаха традицията. Получи се приятно за зрителите зрелище с доста голове и съдържателен футбол.

 Лично аз не съм изненадан от играта на двата отбора, видяното бе напълно според това какъв футбол играят те в последните години с тези генерации и под ръководството на тези треньори. Бразилия избистри състава и стила на игра още на турнира за Купата на конфедерациите миналото лято. Сколари го покри късмета да няма контузии на основни футболисти и да разполага с пълния си титулярен състав. Естествено съставът е звезден, но независимо от стойността на играчите, "селесао" си има и своите проблеми.

Колкото и респектиращи да са имената, слабостите им остават в защита, което е нормално за Бразилия. Най-трудно бе на двамата им крайни защитници Алвеш и Марсело, които като че ли не бяха подготвени за толкова енергична игра на хърватите по фланговете. За мен без никакво съмнение играчът на мача за Бразилия бе Оскар, който показа в пълна степен класата си. Дори в бразилския отбор е малко по-уверен отколкото в „Челси”.

Като важен футболен детайл от мача трябва да се отбележи начинът, по който Бразилия изравни резултата. На практика атаката им се разви през няколко спорни рикошети, но тук не става въпрос за чист късмет. Просто бразилците ползват уличната си култура в подобни ситуации, които са трудни за съперника като ориентация. Това е едно предимство, което те получават с усета, който им дава играта в сгъстени пространства.

За мен си остава загадка присъствието на Хълк в стартовия състав. Рамирес е по-добър вариант.  Първият двубой затвърди прогнозата за Бразилия като евентуален световен шампион. Без значение за претенциите относно играта им, си остава загадка как точно могат да бъдат победени. А се видя още в първия мач, че могат да разчитат и на помощ отвън. Бразилия спечели този двубой в огромна степен благодарение на една, меко казано, спорна дузпа, отсъдена от японския съдия.

Хърватите се възползваха максимално от привилегията да играят в мача на откриването. Не се уплашиха и не се върнаха в защита, което щеще да бъде грозна гледка.  Приятно съм изненадан от Нико Ковач, който заложи на изключително офанзивен вариант с Ракитич и Модрич като креативни полузащитници.

Единствената видима слабост на отбора бе Вършалко, който не играе на типичната си позиция и това си пролича. Иначе Хърватия се показа като много грамотен и можещ отбор. Умеят да изграждат добре своите важни ситуации в мача. Показаха го в началото, когато изработиха последователно голово положение, а при второто отбелязаха.

На хърватите ще бъде по-трудно да прескочат групата, отколкото да продължат в следващата фаза на елиминациите. Излязат ли от групата, шансовете им нарастват неимоверно. В техния отбор личи не по-малко блясък от 1998 година, когато станаха трети в света.  Макар и да не взеха точка, получиха бонус във вид на симпатия.

Записа Жаклин Михайлов

Очаквайте още коментари, специално за Клуб Z, от Станимир Стоилов, Димитър Димитров-Херо и Цанко Цветанов, нашите анализатори по време на "Мондиал 2014".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?