Това са три малки истории. Които, всъщност, никак не са малки, но ни се изплъзват от погледа като нещо наистина незначително. Така се случи, че минаха пред очите ми в дните, когато изпращахме старата и посрещахме новата година. А общото между трите е усещането, че вече сме сварени. Като онези жаби... знаете за тях.

И понеже в началото на 2017 година е модерно, като в онзи стар виц, да ни повтарят „По-добре вече беше“, нека пък ние се опитаме да променим нещо към добро. Например, поне да забелязваме, че сме сварени; поне да не се радваме на това; да избираме политици, които поне казват на глас, че сме сварени. Пък ако имат и решение... Ето ги трите случки:

„Блокадата“

Не е нормално единствената магистрала, която стига от единия до другия край на България, да бъде блокирана след първия малко по-сериозен сняг, възмутиха се едни. Който и да управлява, той не може да подчини природата, отговориха им други. Много ли бил снегът, малко ли бил снегът, кога се е появил премиерът на място, ял ли е, пил ли е, начело ли е на кризисния щаб, какъв кризисен щаб?!? Глупави въпроси като за глупавото положение, до което сме стигнали: държавата ни не работи. Някой не бил сметнал броя на снегорините, друг не бил отклонил достатъчно рано движението, трети не бил доставил навреме храна, вода и гориво... В същото време телевизионните екипи очевидно стигаха до мястото на събитието, за да ни предават на живо пристигането на премиера, според когото пък всички го "хейтват". Нещо не е наред, нали?

Без него координация няма ли? Без него институции няма ли? Без него парите ни не изтичат ли към всичките служби и службици? „Държавата не работи“ е втръснало клише, което обаче ни казва истината. Ако Той (който и да е) случайно не може да оглави два кризисна щаба едновременно, едната криза ще изчака да приключи другата ли? Нещо не е наред...

Работните места

Безработицата намалява, казва статистиката. Откриват се нови производства. В един български град ще има нова фабрика с много нови работни места. Частна, чуждестранна. А хората търсят „връзки“ и си носят молбите или при кмета, или при местния партиен секретар. Нещо не е наред, нали?

Тази история в София може да звучи непонятно и абсурдно, но е истинска. Попътувайте малко, поговорете с хора и ще чуете много подобни. На практика системата на тотален контрол над населението не се е променила от годините на комунистическия режим насам. Ако искаш работа, търсиш Партията. Няма значение дали като портиер в общината, като лелка в детската градина или пък каквото и да е в онзи частен сектор, който има вземане-даване с местната власт.

Европейския съюз

Тези дни станаха точно 10 години от присъединяването на България към Европейския съюз. Няма нужда от тържества, но поне можехме да забележим годишнината. Това е най-доброто, което се е случвало на България от ХХХ години (който иска да спори по числото). И няма нужда от високопарни думи за „общото европейско семейство“ и „цивилизационния избор“. Погледнете само какво получихме, ако предпочитате да гледате по този начин: средната заплата днес е два пъти по-висока от момента на присъединяването; стотици хиляди българи се възползват от възможността да избират къде да търсят работа и за колко да продават труда си; десетки хиляди български деца учат в качествени университети на преференциални цени като европейски граждани, някои дори и безплатно. Можехме поне да си кажем едно „Наздраве“ за нещо, което сами постигнахме. А ние не се сетихме дори. Нещо не е наред, нали?

Иначе ни управляват проевропейски политици. На думи. За които и разпадът на държавата, и тоталният контрол над съдбите на хората, и смачкването на стремежа към развитие са прекалено удобни. А държавата ни е умишлено поддържана в неработещ режим, за да може всичко да се разпределя от едно гише. И снегорините, и работните места, и порциите. Програмиран разпад.

Това не е текст (само) срещу ГЕРБ. Вижте как БСП реши да реагира на блокадата на магистралата и ще ви домъчнее още повече. Бил виновен Плевнелиев, защото нещо си... На тези хора поне да им пожелаем весела 100-годишнина от Октомврийската революция. За чифте-пищовите изобщо няма смисъл да говорим. А най-тъжно е, когато погледнеш малцината разумни, които имат неповторимото свойство да не си говорят помежду си. Да си пожелаем през 2017 година поне един мислещ човек да постигне съгласие с друг мислещ човек за общо действие за промяна. Никак няма да е малко.