Тази година ще живеем в условията на най-непредвидимите политически рискове от Втората световна война насам. Събитията ще бъдат поне толкова важни за световните пазари, колкото и икономическата криза от 2008 година. Не е задължително да стигнем до геополитечска депресия, която да предизвика междудържавни военни конфликти и/или разпада на правителствените институции в основни държави. Но такова развитие вече е допустимо, като резултат от отслабването на международната сигурност и икономическата архитектура, както и от задълбочаващото се недоверие между правителствата на най-големите световни сили.

И рецесията започва с...

1. НЕЗАВИСИМА АМЕРИКА

Философията на Доналд Тръмп „Америка преди всичко“ и обещанието му да „направи Америка отново велика“ стъпват върху сърцевината на американските ценности: независимостта. За Тръмп това означава независимост от отговорността на Америка да играе крайно необходимата си роля в световните дела. Ако няма някаква очевидна и краткосрочна полза за САЩ или пък, ако става дума за доставяне на „безплатна обществена услуга“, то Америка не трябва изобщо да се захваща с нещо.

Във военната област: независима Америка няма да излъчва нежелание за използване на сила, а решителна готовност да я използва за защита на основните си интереси, без да се интересува от последствията за другите.

В икономическата област: независима Америка се превежда като индустриална политика – ако наличието на нови пазари позволява на корпорациите да превземат държави, Тръмп ще използва властта си като президент, за да помогне на ключовите икономически играчи.

2. НЕВЪЗДЪРЖАН КИТАЙ

Планираната смяна на ръководството в Китай тази есен ще предопредели политическата и икономическа траектория на страната за повече от десетилетие напред. Мащабът на промяната на елита преди, по време и след наближаващия 19-и конгрес на Китайската комунистическа партия, заедно с политическите разногласия, които президентът Си Дзинпин отгледа, ще превърнат този преход в едно от най-сложните събития от началото на реформите в Китай.

Два риска произтичат от очакваната консолидация на властта. Първо, сега е много по-вероятно президентът Си Дзинпин да отговори със сила на нечие чуждо предизвикателство, защото всички погледи са насочени към него, а това ще го направи крайно чувствителен към външни предизвикателства. Вероятна последица ще бъде нарастването на проблемите между САЩ и Китай. Второ, като поставя на първо място стабилността пред трудните политически решения, в навечерието на конгреса Си Дзинпин може без да иска да увеличи шансовете за значителен политически провал.

3. ПО-СЛАБА МЕРКЕЛ

Тази година ще донесе поредна вълна от политически рискове в Европа, а някои от тях със сигурност ще се материализират. Споровете около „Брекзит“ ще отнемат енергия и ще задълбочават недоверието между Обединеното кралство и Европа. Изборите за президент във Франция могат да доведат на власт крайнодесния Национален фронт на Марин льо Пен. Кризата в Гърция ще продължи да къкри без разрешение. Турция ще продължи да се свлича към авторитаризъм, а сделката на страната с ЕС за бежанците лесно може да се провали. Заплахата от тероризъм остава много по-голяма в Европа, отколкото навсякъде другаде по света.

От кризата в Еврозоната насам, Европа е извличала ползи от решителното лидерство на Ангела Меркел. Можеха ли европейците да разрешат финансовата криза без намесата на Германия? Щеше ли Еврозоната изобщо да съществува без Германия? Трудно е да си представим.

Тази година обаче ще ни се наложи. Меркел се изправи срещу серия от проблеми, които продължават да подкопават лидерството й. Първо, политиката за бежанците не се радва на подкрепа нито в Германия, нито в Европа, а проблемът се задълбочи след терористичните атаки. Второ, поредицата корпоративни кризи с някои от най-големите германски компании, като „Фолксваген“, „Дойче банк“ и „Луфтханза“. И накрая, надигането на популизма подкопа мечтата за една по-силна Европа – и със стъписващите изборни победи в Източна Европа, и с референдумите в Обединеното кралство и Италия, и с възхода на партията "Алтернатива за Германия".

4. БЕЗ РЕФОРМИ

Тази година политиците и в развитите, и в развиващите се икономики ще избягват да провеждат структурни реформи. Така ще подкопаят перспективите за растеж и нови възможности за инвеститорите. Причините за това буксуване са основно четири:

Първо, някои от лидерите мислят, че вече са свършили работата си. В Индия Нарендра Моди ще лежи на лаврите си след като прокара нови данъци, реформира монетарната сфера и либерализира възможностите за чуждестранни инвестиции.

Второ, очаквани големи събития ще „замразят“ реформите за известно време. Подготовките за смяната на властта през есента в Китай ще забавят и без това забавените вече реформи. Русия ще продължи да отлага наложителното намаляване на разходите и увеличение на данъците преди изборите за президент през март 2018 година.

Трето, в други държави истински структурни реформи изобщо не са на дневен ред. В Турция президентът Реджеп Тайип Ердоган е фокусиран върху консолидирането на властта, което означава харчене на готови пари и липсата на болезнени реформи. В Южна Африка вътрешните борби в Африканския национален конгрес правят невъзможни всякакви реформи. В Италия слабото правителство няма да има подкрепата за решаване на проблемите в банковия сектор.

Четвърто, на други лидери пък няма да им стигнат силите, дори и да имат решителност за реформи. Мохамед бин Салман в Саудитска Арабия ще продължи икономическите реформи, но няма да може да преодолее културните пречки, като навика на кралството да разчита на готови пари от петрола.

5. ТЕХНОЛОГИИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Под похлупака на авторитарни режими в Близкия Изток се крият слаби правителства. Повечето граници в региона са прокарани от европейци и никога не са удовлетворявали всички. Легитимността им бе даван отвън, а по-късно и от парите от петрол и газ. САЩ и техните съюзници гарантираха сигурността. Днес всичко това вече е на привършване.

Технологиите могат да бъдат движеща сила за растеж и ефективност, но могат и да изострят политическата нестабилност. В Близкия Изток се случва точно това поради следните причини: намаленото търсене на традиционни горива, безграничните комуникации, навлизането на Иран в сферата на кибер оръжията, автоматизацията на производствата и произтичащата от това безработица, принудителната прозрачност, наложена от явления като Уикилийкс.

6. ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ СЕ ПОЛИТИЗИРАТ

За първи път от десетилетия насам централните банки са подложени на атаки не само в развиващите се пазари, но и в Съединените щати, Еврозоната и Обединеното кралство. Изоставяйки разумните аргументи, които дадоха независимост на централните банки, политиците започнаха да обвиняват гуверньорите за всички политически и икономически неблагополучия. Тези атаки представляват риск за глобалните пазари през 2017 година, защото заплашват да премахнат ролята на централните банки като технократски институции, които осигуряват финансова и икономическа стабилност.

7. БЕЛИЯ ДОМ vs. СИЛИЦИЕВАТА ДОЛИНА

Тръмп даде сигнал, че иска да се заеме с американските корпорации и да им поставя политически цели, като представя това за „по-добри сделки“ за американския народ. Производителят на климатици “Кериър“ получава данъчни облекчения, за да запази няколкостотин работни места в Америка. „Боинг“ и „Локхийд Мартин“ трябва да си подострят моливите, за да получат държавни поръчки. В края на краищата, тези сделки са замислени, за да бъдат сключени. Корпоративна Америка и големите банки са добре представени в кабинета на Тръмп и подкрепят идеологията на повечето политики, които Тръмп иска да прокара. Президентът със сигурност ще подгони някои известни организации, които той – по някаква си причина – лично не понася, а много от тези от компании ще поддадат. Но това е проблем за отделните фирми, не е структурен.

Конфликтът със Силициевата долина е различен. Технологичните лидери от Калифорния, където повечето хора гласуваха срещу Тръмп, имат какво да кажат на новия президент. Предприемачите от долината имат фундаментално различен светоглед от президента. Доналд Тръмп поставя на първо място сигурността, докато идеологията на Силициевата долина е фокусирана върху свободата и личната неприкосновеност. Тръмп иска работни места, докато Силициевата долина задвижва автоматизирането на работните места. И докато едно от предимствата на Обама бе подкрепата за науката, това изобщо не е приоритет за Тръмп.

8. ТУРЦИЯ

Проваленият опит за преврат миналия юли донесе още повече политическа несигурност и икономически проблеми за Турция, а Ердоган продължава да използва извънредното положение, за да превземе правосъдието, администрацията, медиите и дори бизнеса, чрез вълна от арести и чистки. Сега Ердоган иска да легитимира разширяването на своята власт и с помощта на опозиционната Партия на националистическото действие планира напролет да проведе референдум за това. Както и другите референдуми на континента, резултатът ще е победа за авторитарния президент. Стремежът на Ердоган да централизира властта ще изостри още повече съществуващите напрежения във вътрешната, икономическата и външната политика на Турция.

9. СЕВЕРНА КОРЕЯ

2017 година ще бъде голяма година за Северна Корея. Това не е добра новина.

Севернокорейците имат значителен напредък в тяхната ядрена и военна програма и са готови да ги развият още повече. Самоизолиралото се кралство има достатъчно материал за поне 20 ядрени оръжия. Страната се доближава до производството на технология за миниатюрни бойни глави и по този начин да придобие междуконтинентални балистични ракети, които могат да поразят Тихоокеанското крайбрежие на САЩ с ядрено оръжие. Американските политици приемат това за червена линия.

Има два основни риска. Първо, администрацията на Тръмп да предприеме принудителни действия срещу Северна Корея и това да предизвика криза в отношенията с Китай. Вторият риск е президентката на Южна Корея Пак Кън Хе да бъде отстранена от власт и заместена с лявоцентристко правителство, което предпочита да сътрудничи със Северна Корея.

10. ЮЖНА АФРИКА

Политическата криза и конфликтите на президента Джейкъб Зума с неговите опоненти вътре и извън управляващия Африкански национален конгрес ще се задълбочат през 2017 година. Това ще постави икономиката под още по-голям риск и ще разруши стабилността в региона. След като едва предотврати заплахите за своето лидерство през 2016 година, Зума ще се фокусира върху вътрешните битки и ще се окопае на поста си, което ще отнеме енергия от реформаторите и ще направи невъзможно икономическото възстановяване. Вътрешните скандали в управляващата партия ще се отразят и на управлението на държавните фирми. Например държавната енергийна компания „Еском“ продължава да трупа дългове, а тя се управлява от близък партиен другар на президента.

Повечето световни лидери разбират, че живеят в исторически момент. Сега не е времето просто да седнеш и да наблюдаваш. Време е за истина. Това със сигурност няма да е комфортно.

Текстът е кратко обобщение на доклада на Euraisa Group "Топ рискове на 2017: Геополитическата рецесия". Президент на консултантската група е Иън Бремър. Целия доклад може да прочетете на сайта на организацията.