През 1929 г. съветският лидер Михаил Калинин излага визията си за Централна Азия: "хората в киргизката степ, дребният узбекски памукчия и туркменският градинар да бъдат научени на идеалите на ленинградския работник".

Това е трудна задача, най-вече когато става дума за религията. Близо 90 на сто от населението там са мюсюлмани, но атеизмът е държавната религия на СССР. Така в началото на 20-те г. на ХХ век съветското правителство фактически забранява исляма в Централна Азия. Написаните на арабски език книги са изгорени, а мюсюлманите не са допускани до постове. Духовните съдилища и училища са закрити, а провеждането на мюсюлмански обреди става почти невъзможно. През 1912 г. в Централна Азия има близо 26 000 джамии. Към 1942 г. те са едва хиляда.

Вместо обаче да изкоренят исляма, тези опити за задушаване само радикализират вярващите. Това е тендения, която постоянно се повтаря през миналия век и която може да има тежки последици върху войната срещу тероризма. Днес мюсюлманите в Централна Азия се радикализират с тревожни темпове. Хиляди се присъединиха към "Даеш" ("Ислямска държава"), а съобщения в турските медии твърдят, че заподозреният, който уби 39 души в истанбулски нощен клуб миналата седмица, е етнически уйгур от Киргизстан.

През 30-те г. съветските мерки срещу исляма принуждават умерените имами и лидери да замълчат. Но лидерите на фундаменталистите сами започват да привличат последователи. Един от най-известните е Шами-дамула - узбек с ултраконсервативни възгледи за исляма. Той е хвърлен в затвора през 1932 г., но оставя огромен брой последователи, които изповядват неговата твърдолинейна вяра в самоделни джамии и нелегални училища. Когато Йосиф Сталин отслабва съветската позиция по отношение на официалната религия през 40-те г., тази група духовни водачи се стреми да вземе под контрол държавните органи за управление.

Медресето в Бухара, Узбекистан, бе единственото ислямско училище, което функционираше на територията на СССР. Снимка Уикипедия

Те успяват и към 70-те г. ислямът се завръща в голяма част от Централна Азия. Празниците Рамадан и пролетната нова година Новруз се празнуват открито. Броят на чайните се увеличава двойно като този на джамиите.

През 80-те г. фундаменталистите укрепват позициите си още повече заради съветското нахлуване в Афганистан, което настройва много хора в Централна Азия срещу СССР, и с отслабването на ограниченията за пътуване, което довежда до по-свободен приток на информация и хора от Близкия изток.

По времето, когато СССР се разпада, радикалните мюсюлмани вече бяха изградили здрави мрежи, които им позволяват да проникнат във формиращите се правителства в техните новосъздадени страни. През 1991 г. група бунтовници завзеха сградата на партията в един град в Узбекистан, като поискаха създаването на изцяло религиозна държава, в която се прилага шариатът, а децата в училище са разделени по полов признак. През 1992 г. същите тези бунтовници взеха държавни служители за заложници. В друг район на страната срещу тогавашния президент Ислам Каримов излязоха хиляди демонстранти ислямисти, които искаха по-отговорно правителство.

Каримов и другите лидери от региона бързо решиха да извършат разправа. Набожните мюсюлмани бяха заплаха за режимите им и тези автократи използваха съветски методи за поставянето на вярата под политически контрол. Днес държавни комитети регулират религиозното изразяване, цензурират литературата и забраняват дейности и групи, които не са им по вкуса. Мюсюлманите в Централна Азия могат да бъдат наказани, защото говорят за религия извън джамиите или носят без разрешение Корана. Хиляди мюсюлмани бяха измъчвани и хвърлени в затвора в региона за упражняване на религиозната си свобода според "Хюмън райтс уоч".

В Киргизстан проповедите трябва първо да бъдат проверени, преди да бъдат произнесени. Узбекистан дори забрани брадите, постави извън закона ислямското облекло и закри халал ресторантите (места, където се сервира допустима за консумация според ислямския закон и практика храна - б.р.).

Това подтискане отново прати редовите мюсюлмани в нелегалност и в ръцете на радикалите. Днес Международната кризисна група - наблюдаваща конфликтите неправителствена организация, смята, че в Централна Азия са се радикализирали между 2000 и 4000 души. Ислямското движение на Узбекистан е партньор с талибаните и други групировки в борбата срещу силите на коалицията в Афганистан и извърши нападения в Пакистан. Наскоро полицията в Бишкек - столицата на Киргизстан, води престрелка с предполагаеми бойци от "Даеш", като уби шестима и рани други 7.

Застрашени са дори правителствените ръководители. Миналата година шефът на елитния полицейски отряд в Таджикистан дезертира в "Даеш". Във видеозапис, разпространен в YouTube, той нарече правителството "кучета" и обеща да донесе джихад в Русия и САЩ.

------

* Авторката е коментатор във в. "Вашингтон пост", където е публикувана статията.